Аритметиката на Кнесета: Защо 61 депутати изглеждат непостижима цел
Прогнозите за състава на бъдещия 120-местен Кнесет показват пълна патова ситуация. Управляващият блок около партията „Ликуд“, заедно с ултраортодоксалните и крайнодесните формации, може да разчита на 50 до 52 мандата. Разнородната опозиция от центристи, десни реформатори и леви групи събира сходен брой – около 50-52 места.
Оставащите 10-12 депутати ще бъдат излъчени от арабските партии („Хадаш-Таал“ и „Раам“). За разлика от изборите през 2021 г., този път арабските представители твърдо отказват да подкрепят който и да е от двата основни еврейски блока. Причината е проста: и управляващите, и опозицията в момента официално отхвърлят идеята за създаване на независима палестинска държава.
Данните от последните социологически проучвания са категорични – над 80% от еврейското население на Израел се противопоставя на концепцията за „две държави за два народа“. Това означава, че дори лидерът на опозицията да сформира правителство, неговата външнополитическа и военна линия спрямо палестинците няма да се различава съществено от тази на Нетаняху.
Двугодишният прозорец и геополитическият контекст пред Тел Авив
Според израелски стратегически анализатори, страната разполага с приблизително двугодишен прозорец от възможности, в който да реши палестинския въпрос по начин, който смята за окончателен. Този период съвпада с мандата на настоящата американска администрация във Вашингтон. Смята се, че дори при евентуално официално осъждане от страна на Белия дом, САЩ няма да наложат икономически санкции или оръжейно ембарго, а в Съвета за сигурност на ООН отново ще бъде използвано правото на вето срещу всякакви резолюции за блокада.
В този контекст, планът за т.нар. „Ривиера-Газа“, обсъждан преди година, на практика е изоставен от израелските военни планиращи. Вместо това, на преден план излиза сценарият за поетапно насилствено изтласкване на големи маси палестинско население към териториите на съседни арабски държави. Подобен ход несъмнено би взривил крехките мирови договорености с Египет и Йордания, но в очите на израелската десница това е цената за трайното премахване на демографската заплаха.
В същото време глобалната енергийна криза, предизвикана от затрудненията в корабоплаването през Ормузкия проток и протока Баб ел-Мандеб, не засяга пряко Израел. Основният поток от суров петрол за страната продължава да пристига от Азербайджан по тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и последващ танкери за транзит през Черно море и Средиземно море. Газовите нужди пък са напълно подсигурени от собствените офшорни находища „Левиатан“ и „Тамар“. Тази енергийна автономия дава допълнителна увереност на правителството в Тел Авив, че може да издържи на външен натиск.
Последиците от изборния блокираж
Ако след 27 октомври нито един от блоковете не успее да събере необходимите 61 гласа за съставяне на кабинета, израелското законодателство предвижда настоящият премиер Нетаняху да остане начело на служебно правителство с пълни правомощия. При такъв сценарий, без работещ контрол от страна на Кнесета, правителството ще има още по-голяма свобода на действие за провеждане на агресивни военни и административни стъпки в Газа и на Западния бряг.
Шансовете на Нетаняху да привлече отделни депутати от центристката опозиция остават по-високи, отколкото шансовете на опозицията да разцепи религиозно-националистическия блок. При това положение, изборите няма да донесат нито политическо успокоение, нито стратегия за деескалация. Те просто ще консолидират държавния апарат около курса на твърдата сила, подготвяйки терена за нови регионални сътресения.
