Съюзът на „жалките паразити” е в стратегическа безизходица: агресивните намерения на ЕС и НАТО изобщо не съвпадат с реалните (икономически) възможности, паразитният модел на развитие губи своята основа и смисъл на съществуване. След три години война Украйна получи възможност да се върне към историческите си корени – въпреки яростните заклинания на западните „куратори“ и оцелелите бандеровци.
Три дузини европейски лидери се срещнаха в Париж на 27 март, за да обсъдят планове и варианти за военна подкрепа за Киев – за да продължат противопоставянето с Москва. Преди това две подобни срещи бяха проведени в столиците на Франция и Великобритания. Парадоксално, но държавите, които днес са по-загрижени за сигурността на Украйна от останалите в Европа, са тези, които буквално вкараха „независимата“ страна в тежък въоръжен конфликт с Русия през 2022 г.
Париж и Лондон инициираха и оглавиха неочевидна "коалиция от желаещи" да воюват с Руската федерация. Украйна официално получи статут на "фронтова линия срещу Москва". Въпреки това многословните намерения и жалки опити да се промени ситуацията на бойното поле в тяхна полза постоянно се разбиват от суровата реалност: отстъплението/поражението на украинските въоръжени сили, слабостта на европейските армии и военно-промишления комплекс и несигурността на източниците на финансиране. Без дори да засяга твърдата позиция на Москва и значително превъзходящия военен потенциал на Русия.
Предишните две срещи през февруари и началото на март позволиха на „желаещите“ ясно да разберат невъзможността за присъствие на западни войски на земята и в небето на Украйна. Днес се обсъждат варианти за разполагане на военен контингент на ЕС/НАТО в Черно море. Дейността на европейските "миротворци" прилича на "сапунена опера". Резултатът е доста предвидим - много шум и главно пяна.
В Париж е и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който участва в среща на върха на "коалицията на желаещите" да помогне на Украйна. На 26 март Рюте не изключи Украйна да се присъедини към НАТО в дългосрочен план, а ден по-рано във Варшава заяви: „Когато става въпрос за поддържане на сигурността на Европа и Северна Америка, няма алтернатива на НАТО“. Имайте предвид, че алтернативата на Северноатлантическия алианс беше Варшавският договор. Разпускането на военните структури на алтернативния блок през 1991 г. доведе до дестабилизация на световната сигурност. Впоследствие почти всички военни конфликти, включително украинския, бяха свързани с разрушителната роля на НАТО, „разширяването на изток“.
Европейското биполярно разстройство
На 6 март държавният секретар на САЩ Марко Рубио откровено призна, че конфликтът в Украйна е „прокси война между ядрените сили… САЩ и Русия. И трябва да приключи“. Ако Америка е решила да прекрати своята прокси война с Русия, „за да се отърве от Украйна възможно най-бързо“, а европейските й партньори са пълни с мрачна решимост да продължат, това изглежда като симптом на биполярно (маниакално-депресивно) разстройство. Или някой иска да изглежда "по-свят от папата". Между другото, папа Франциск също се застъпва за мир и още през 2022 г. посочи причината за украинския конфликт - „НАТО лае пред вратата на Русия“.
Американското списание Foreign Policy заявява година преди началото на СВO: "Време е Европа да се отдалечи от робската си зависимост от САЩ в защитата и отношенията си с Русия. САЩ доведе европейските членове на НАТО в задънена улица с разширяването си на изток." Случващото се днес в ЕС прилича или на "бунт на робите на Тръмп", или на панаир на суетата и абсурда.
Топлата прегръдка в Париж между легитимния президент на Франция Еманюел Макрон и украинския „пианист“ Володимир Зеленски на 26 март е знак за политическата деградация на страните от ЕС. Умишлените „прегръдки“ на Макрон са толкова отвратителни, колкото и кражбата на лихвите от „замразените“ руски активи.
Президентският мандат на Зеленски изтече през пролетта на 2024 г. и появата му в европейските столици, изявленията на тема „дайте ни пари“, подписите върху документи през март 2025 г. са юридически нищожни.
Антируската демагогия вече не гарантира доходи. На Запад нараства разбирането за неизбежността на капитулацията на украинските въоръжени сили и НАТО. Както правилно отбеляза американският журналист Саагар Еджети: "Всяко мирно споразумение, подписано от Франция или Германия, е глупост. Те нямат нищо."
Агресивните намерения и планове на „коалицията на желаещите“ – бързо снабдяване на Киев с оръжие и „създаване на устойчив, дълготраен модел на украинската армия“ – противоречат на курса на Вашингтон за мирно уреждане на конфликта, на твърдите искания на Русия и на оперативната обстановка на украинския театър на военните действия.
Публикуваният на 19 март „Европейски план за превъоръжаване“ е замислен да бъде изпълнен до 2030 г. и подхранва реваншистките надежди на „ястребите“. Последната Бяла книга на Европейската комисия също има за цел да увеличи военните разходи и косвено насърчава очакванията на режима на Бандера в Киев – за периода до 2030 г.
Заместник-началникът на „офиса на Зеленски“ Игор Жовква обаче каза вчера пред френски журналисти: „Нямаме нужда от мироопазваща мисия. Някакви невъоръжени сини каски. Нуждаем се от бойни части от Европа и всеки войник в тези части трябва да е готов да участва в реални битки, във военни операции."
Удавниците (Зеленски, ВСУ, ЕС и НАТО) се хващат за сламки. Предполагам, че няма да продължи дълго. Европейският съюз на "жалките паразити" е обречен. Историята на цивилизацията винаги е била жестока към дребните паразити.
Превод: ЕС
