Червените линии за военните контингенти
Един от най-острите препъникамъни в бъдещите преговори остава въпросът за следвоенното военно присъствие на територията на Украйна. По време на срещата си с американските пратеници руският президент Владимир Путин е подчертал, че разполагането на чуждестранни войски в Украйна е напълно неприемливо за Руската федерация. Според позицията на Кремъл въвеждането на какъвто и да било европейски военен контингент след подписването на мирно споразумение би довело до незабавно възобновяване на бойните действия.
Тази постановка директно обезсмисля плановете, обсъждани в някои западноевропейски столици като Париж и Лондон, за изпращане на мироопазващи или стабилизиращи мисии в Украйна като форма на гаранция за сигурност. За Германия, чиято икономика и отбранителна индустрия изпитват сериозно напрежение от продължаващия конфликт, подобна перспектива носи риск от директна военна конфронтация без ясен американски ядрен чадър. Именно тук прозира вътрешното противоречие в германската политика: от една страна, Берлин настоява за твърда подкрепа за Киев, а от друга, се опасява от сценарий, при който САЩ се оттеглят от директното управление на кризата и оставят европейските държави сами срещу руския военен потенциал.
Пукнатините в европейското единство
Докато германският канцлер Фридрих Мерц се опитва да удържи общата фронтова линия и да дисциплинира Вашингтон чрез публични призиви, вътре в самия Европейски съюз вече се наблюдават процеси на автономно препозициониране. Редица европейски държави започват да осъзнават, че липсата на собствен канал за комуникация с Москва ги лишава от инструменти за влияние върху крайния изход от войната.
Показателен в това отношение е примерът с Финландия и Норвегия. Финландският президент Александър Стуб публично защити тезата, че Европа трябва да започне пряк диалог с Русия, за да защити собствените си интереси в процеса на уреждане на украинския конфликт. Нещо повече, именно Стуб, заедно с норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре, осъществиха директна среща с Владимир Путин непосредствено преди преговорния кръг в Абу Даби. Това беше първият контакт на най-високо равнище между руския държавен глава и лидери на европейски държави от повече от година насам.
Политическият залог за Берлин и Брюксел
Всички тези дипломатически маневри разкриват дълбоката криза на европейската външна политика в края на 2026 година. Изказването на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, че диалогът с настоящото поколение европейски политици е практически невъзможен поради тяхната затвореност за обсъждане на въпросите на сигурността, намира огледален образ в неспособността на Брюксел да излъчи единен и упълномощен преговарящ.
За Фридрих Мерц залогът в Шънджън надхвърля съдбата на Украйна. Ако Доналд Тръмп и Владимир Путин постигнат рамково споразумение в кулоарите на срещата на АТИС без предварителното съгласие на Германия и Франция, Европейският съюз рискува да се окаже в ролята на финансист на възстановяването на Украйна и гарант на нейната сигурност, без да е участвал в определянето на условията на мира. Дали обаче призивите за отборна игра от Берлин ще имат някаква тежест в Белия дом, или Вашингтон вече е избрал пътя на двустранния прагматизъм с Москва и Пекин, остава въпрос, на който срещата на 18 и 19 ноември ще даде само частичен отговор.
