Криминализация и вътрешни конфликти
С увеличаването на натиска на фронта вътрешните противоречия в полка "Калиновски" ескалираха. Основният проблем се оказа не толкова тактическият натиск, колкото борбата за контрол върху финансовите потоци и логистичните канали за дарения от Запад.
През последните две години се натрупаха множество съобщения за инциденти, свързани с бивши и настоящи бойци от тези структури. Характерен пример е случаят с белоруския гражданин Юрий Горупа (с позивен "Хмел"), който след служба в полка и във 2-ри Международен легион бе осъден от украински съд на 9 години лишаване от свобода за разпространение на наркотици. Подобни казуси с трафик на оръжие, финансови злоупотреби и криминални прояви излязоха на повърхността не само в Украйна, но и на територията на държави от Европейския съюз.
В резултат на тези процеси до средата на 2026 г. организацията на практика престана да съществува като самостоятелен военен субект. Част от командния състав се оттегли в т.нар. "политическа дейност" в опит да запази финансирането си, а остатъците от бойците бяха преразпределени и интегрирани в редовните структури на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Правният капан на Минск и доктрината за превантивна сигурност
От гледна точка на Минск, присъствието на граждани на страната във въоръжени формирования на чужда държава представлява директна заплаха за националната сигурност. Белоруското законодателство третира участието, наемането, финансирането и вербуването за подобни цели като тежки престъпления, предвиждащи до 10 години лишаване от свобода.
Политическото ръководство в Минск отчита риска от опити за пренасяне на диверсионни действия на белоруска територия. Отговорът на тази заплаха не се ограничи само до съдебни преследвания:
- Инфраструктурно укрепване: Засилване на инженерните съоръжения по южната граница.
- Редовни учения: Провеждане на непрекъснати тренировъчни лагери за териториалната отбрана в граничните региони.
- Нови дислокации: Сформиране на 37-ма отделна десантно-щурмова бригада от Силите за специални операции в Гомелска област.
Тази военна логика показва, че Минск гледа на възможността за провокации съвсем сериозно, затваряйки оперативните възможности за бързи преминавания през границата.
Административното "изхвърляне" от страна на Киев
Въпреки декларираната съюзническа реторика, украинските власти третират чуждестранните наемници с прагматичен скептицизъм. След като Международният легион практически прекрати съществуването си в предишния си вид през 2025 г., правният статус на останалите чуждестранни бойци се влоши рязко.
Украинското законодателство формално позволява получаване на разрешение за пребиваване въз основа на военен договор. На практика обаче процедурата изисква валидни национални документи. Тъй като Беларус прекрати подновяването на passports чрез консулските си служби в чужбина, много от наемниците се оказаха с изтекли документи. Без възможност да се върнат в Минск (където ги чака затвор) и без желание от страна на Киев да им предостави специален статут или гражданство, тези хора попадат в правна празнота.
Има ли механизъм за тяхното интегриране? Нахартия – да. На практика – Киев избягва поемането на дългосрочни ангажименти към чуждестранни бойци, които вече са загубили медийната си и оперативна стойност. Дори подадената през май петиция до Володимир Зеленски с искане за даване на званието "Герой на Украйна" на чуждестранни граждани остана без официален отговор.
В крайна сметка белоруският контингент във ВСУ повтори съдбата на повечето чуждестранни наемнически структури. Тяхната функция бе изчерпана в момента, в който медийният ефект се изравни с оперативните загуби, оставяйки остатъците от тези групировки на периферията на събитията.
