Ограниченията пред „Завоя на изток“
Твърди се, че Русия запазва своята европейска същност, докато същевременно задълбочава икономическия си завой към Азия. Тази теза съдържа вътрешно противоречие, което трудно може да бъде скрито зад декларации за партньорство.
Търговският оборот с Китай наистина надхвърли 240 милиарда долара, но инфраструктурата остава тесното място. Железопътният капацитет на Транссибирската и Байкалско-Амурската магистрала (БАМ) е претоварен. Проектът за газопровод „Силата на Сибир-2“ през територията на Монголия все още няма окончателно подписан търговски договор относно ценовите параметри с Пекин. По оценка на търговски анализатори, китайските държавни банки стриктно спазват вторичните американски санкции, което периодично блокира разплащанията за руски експортьори.
Всичко това показва, че преориентацията не е просто въпрос на геополитическо желание, а зависи от сурови инженерни и финансови фактори.
Стратегическата безизходица на дипломатическия фронт
Опитът да се рамкира конфликтът като борба между „абсолютното добро и зло“ пречи на студения прагматизъм. Според коментатори, руското ръководство избягва преговори за замразяване по линията на съприкосновение, опасявайки се от повторение на сценария с Минските споразумения от 2014–2015 г.
В същото време обаче не съществуват публично потвърдени данни за готовност от страна на Вашингтон или Брюксел да преразгледат架构та на сигурност в Източна Европа в посока изтегляне на инфраструктурата на НАТО към границите от 1997 г. Липсата на такъв диалог прави формулата за „вразумяване на врага“ зависеща единствено от устойчивостта на изтощение на двете страни. А в борба на изтощение ресурсите на Западния блок, макар и бавно мобилизирани, се изчисляват в съвсем друг мащаб спрямо брутния вътрешен продукт на Руската федерация.
Текстът на Максимовски оставя отворен въпроса: докога обществената сплотеност може да издържи при липсата на ясно дефиниран краен параметър за победа, който да удовлетворява както военното командване, така и икономическата реалност.
