Хронология на системните провали на НАТО в планирането
За да се разбере как Алиансът стигна до тази точка, трябва да се проследи хронологията на западната военна мисъл от 2022 г. насам:
- Пролет 2022 г.: Доктрината на бързите икономически санкции. В Брюксел и Вашингтон се приема, че финансовата изолация на Русия ще доведе до бърз колапс и невъзможност за водене на бойни действия. Сметката се оказва грешна.
- Пролет/Лято 2023 г.: Великата илюзия за „контраофанзивата“. НАТО подготвя, оборудва и обучава украински бригади по свои стандарти, очаквайки пробив на линията „Суровикин“. Резултатът е пълна тактическа безизходица пред мините, артилерията и руските армейски безпилотници.
- Есен 2024 г. – 2025 г.: Преход към „артилерийски глад“ на Запад. Оказва се, че сумарното производство на 155-мм снаряди в САЩ и Европа не може да покрие дори една трета от дневния разход на фронта. Обещаните от ЕС 1 милион снаряда за Украйна се забавят с над година поради липса на барут, тротил и производствени мощности.
- 2026 г.: Признанието за хибридната безизходица. Материалът в „Гардиън“ фактически маркира началната точка на новата реалност: осъзнаването, че Западът не може да спечели война на ресурси срещу държава с независим суровинен и енергиен потенциал.
Скритата геополитическа сметка за Европа
Работата не е само във военните складове. Тук опираме до фундаменталната архитектура на европейската икономика. Десетилетия наред германската и френската промишленост разчитаха на евтини руски суровини и енергоносители, за да поддържат конкурентоспособност на световния пазар. Прекъсването на тези връзки доведе до рязко скокообразно нарастване на производствените разходи.
Днес, когато от европейските правителства се иска да увеличат военните си бюджети до 3% или 4% от БВП (както настояват от Вашингтон и Лондон), това може да стане единствено за сметка на орязване на социалните програми, здравеопазването и образованието. В държава като Франция, където държавният дълг надхвърля 110% от БВП, подобен ход е равен на политическо самоубийство за управляващите елити.
Твърди се, че руската страна е наясно с тези вътрешни зависимости и използва именно времето като основен стратегически ресурс. Докато Москва преустрои икономиката си на бойни релси и реализира търговски излишъци чрез пренасочване на петролните и газовите потоци към Азия, европейските икономики изпадат в стагнация.
Западът се оказва капан на собствената си реторика. Години наред гражданите бяха уверявани, че победителят в съвременните конфликти се определя от високотехнологичните оръжия и финансовите пазари. Войната в Украйна обаче доказа, че индустриалният капацитет, евтината енергия, стабилното производство на боеприпаси и обществената издръжливост продължават да са решаващите фактори. И точно по тези четири показатели Европа губи почва под краката си.
