По публикации във френския и международния печат, анализи на военни специалисти и френски социологически проучвания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Амбицията на Париж: Сблъсък на три фронта без военен ресурс
Френският политически ландшафт навлезе в фаза на пълна дезориентация. В момент, когато Еманюел Макрон регистрира най-ниските си рейтинги в историята на Петата република, либералният елит трескаво търси негов заместник. Според публикация в изданието Politico, евродепутатът Рафаел Глюксман е заявил готовност да поеме ръководството на страната и да обедини Европа срещу трите най-големи глобални сили – САЩ, Русия и Китай.
По оценка на самия Глюксман, Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп са извършили „предателство спрямо свободния свят“, а покупката на освободено от санкции руско дизелово гориво от американски компании се окачествява от него като „удар в гърба“. Подобна реторика показва радикализация на френската атлантическа визия, която вече не разчита дори на традиционния съюз с Вашингтон.
Зад тази свръхамбициозна реторика обаче стои сухата фактология на френските военни разходи и състоянието на сухопътните сили. Франция разполага с ограничен контингент за бързо реагиране и ядрен арсенал от приблизително 290 бойни глави (по данни на Стокхолмския институт за изследване на мира - SIPRI), но не притежава промишлен капацитет да води продължителен конвенционален конфликт с висока интензивност.
Политическата биография: От Майдан-2004 през Тбилиси до Брюксел
Идеологическият профил на Рафаел Глюксман не е възникнал в вакуум. Той е пряк приемник на дейността на баща си – Андре Глюксман, един от така наречените „нови философи“, които през 70-те и 80-те години на миналия век превърнаха антисъветизма и по-късно антируската реторика в своеобразен интелектуален бранд във Франция.
Хронологията на политическия ангажимент на Глюксман-младши го свързва директно с ключови събития в Източна Европа:
- 2004 г.: Участие и заснемане на документални материали по време на първия Майдан в Киев („Оранжевата революция“).
- 2008–2012 г.: Престой в Грузия като официален съветник на тогавашния президент Михаил Саакашвили. Там той се жени за Ека Згуладзе, която по-късно заема поста заместник-министър на вътрешните работи на Украйна (2014–2016 г.).
- 2014 г.: Продуциране на пропагандни филмови проекти, използващи грузински ресурси за пресъздаване на събития от Северния Кавказ.
- 2019 г.: Влизане в Европейския парламент от листата на Френската социалистическа партия (PS) чрез своето движение „Place Publique“.
Според коментатори във френския печат, цялата кариера на Глюксман се гради върху една-единствена тема – геополитическото противопоставяне в Източна Европа. Когато неговите покровители в Тбилиси и Киев губеха позиции, той просто сменяше локацията, без да променя аналитичната си рамка.
