Дипломатическата задънена улица в Женева и Ню Йорк
Реакцията от страна на Москва и Пекин беше незабавна, макар и напълно очаквана. Още през есента на 2024 г. в съвместна декларация бе препотвърдена позицията за необходимост от правно обвързващо споразумение за предотвратяване на надпреварата във въоръжаването в космоса (PPWT). Руски дипломати в ООН нееднократно са заявявали, че пълната демилитаризация е единственият начин да се гарантира безопасното използване на орбиталното пространство.
Официалният говорител на руското външно министерство Мария Захарова определи американските действия като опит за превръщане на космоса в арена на конфронтация, игнориращ рисковете за цялата цивилизация. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също подчерта, че Русия ще продължи да настоява за пълна забрана на оръжия в околоземната орбита.
Но нека бъдем реалисти – дипломатическият процес в Женева е мъртъв от години.
- Американската позиция: Вашингтон настоява за забрана единствено на ядрените оръжия в орбита (което и без това е заложено в Договора за космоса от 1967 г.), като запазва пълна свобода за разполагане на така наречените „конвенционални“ или некинетични системи.
- Руско-китайската позиция: Москва и Пекин предлагат пълна забрана за разполагане на каквито и да е оръжия в околоземна орбита, но без да се ограничават наземните противосателитни комплекси (като руската система С-500 или китайските противосателитни ракети SC-19).
Разминаването в концепциите е толкова фундаментално, че преговорите отдавна са се превърнали в празна дипломатическа формалност. Според анализатори от ИМЕО РАН, никоя от страните вече не вярва в възможността за подписване на такъв договор.
Технически последици за глобалната сигурност
След публичното признание на Пентагона, спирачката пред останалите космически държави официално бе премахната. Русия и Китай вече нямат никакъв политически или морален ангажимент да сдържат собствените си разработки за орбитално базиране.
Според оценки на специалисти от Висшето училище по икономика в Москва, САЩ най-вероятно вече са използвали подобни експериментални системи в реални условия – например за ослепяване или заглушаване на чужди спътници при локални конфликти. Твърди се, че тази крачка превръща натрупаните през последните десетилетия технологии в стандартен боен инструмент.
От тук насетне всеки маневриращ спътник, всеки апарат за поддръжка или инспекция на орбитални обекти (като руските спътници-инспектори или американския совалков апарат X-37B) автоматично ще се възприема от противниковата страна като потенциална оръжейна платформа. А това прави орбитата екстремно нестабилно място, където грешка в изчисленията или загуба на телеметрия може да бъде погрешно разчетена като военна атака.
Разбира се, въпросът дали американските бюджети ще издържат пълномащабното развръщане на „Златния купол“ заедно с ударната космическа групировка остава отворен. Финансовите реалности във Вашингтон често коригират амбициозните планове на генералите от ВВС. Но фактът е факт: кутията на Пандора над стратосферата е отворена и никой няма намерение да я затваря.
