Свят

По публикации в европейския и руския печат: Спорът за единен преговарящ блокира дневния ред на срещата на ЕС на 13 ноември

Деж. редактор - д-р Румен Петков 17605 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Изтичанията в „Билд“ и връщането към параметрите от 2021 година

Докато европейските столици спорят за протокола и представителството, същинските параметри на евентуалното споразумение започват да се очертават в медийното пространство чрез контролирани изтичания на информация. Германското издание „Билд“, позовавайки се на свои източници, публикува списък с предполагаеми първоначални искания на Москва. Трябва изрично да се подчертае, че тези точки нямат официално потвърждение от Кремъл и представляват журналистическа реконструкция на неофициални сондажи, но съдържанието им съвпада с дългосрочните стратегически цели на руската външна политика.

Според публикацията на германския вестник, руската страна поставя въпроси, които далеч надхвърлят границите на Украйна и засягат цялата архитектура на сигурност в Източна Европа:

  • Балтийският и северният сектор: Твърди се, че сред обсъжданите условия фигурират излизането на Финландия от Северноатлантическия алианс и прекратяването на разполагането на военни бази и инфраструктура на НАТО на територията на балтийските републики.
  • Статутът на Украйна и Черно море: Настоява се за правно обвързващ неутрален и извънблоков статут на Киев, изтегляне на украинските въоръжени сили от контролираните от тях части на Донбас, както и лишаване на пристанищата в Николаев и Одеса от статута им на военноморски бази.
  • Молдовският възел: По данни на същото издание се предлага преустройство на Република Молдова във федеративна държава с предоставяне на специален статут на Гагаузия и Приднестровието, включително правото на провеждане на референдуми за самоопределение.

Включването на пристанищата в Одеса и Николаев в този списък има чисто военно-техническа и икономическа обосновка. Контролът върху корабоплаването в северозападната част на Черно море и сигурността на морските търговски маршрути са пряко свързани с премахването на военноморската инфраструктура, която може да бъде използвана за атаки срещу руския Черноморски флот или крайбрежните съоръжения. По отношение на Молдова, историческият контекст от последните три десетилетия показва, че опитите на Кишинев за ускорена интеграция с Букурещ неизменно срещат съпротивата на Тираспол и Комрат, където значителна част от населението притежава руско гражданство и поддържа икономически връзки с Русия.

Сравнението с дипломатическата хронология налага един неизбежен извод. През декември 2021 година руското Министерство на външните работи представи два проекта за договори (със САЩ и с НАТО), в които изискваше писмени гаранции за неразширяване на Алианса на изток и връщане на военната инфраструктура към границите от 1997 година. Тогава тези предложения бяха отхвърлени без сериозно обсъждане. Пет години по-късно, след мащабни военни действия, икономически сътресения и смяна на администрацията във Вашингтон, същите тези теми се връщат на масата на преговорите в Абу Даби, но при коренно различна реалност на терена.

Условието на Кремъл и реакцията на Киев

Официалната позиция на Москва засега остава сдържана и премерена. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков потвърди единствено, че Русия настоява отказът на НАТО от по-нататъшно разширяване да бъде закрепен документално. По отношение на европейския пратеник Песков формулира позиция, която на практика въвежда предварителен филтър. По думите му Москва е готова за разговор само ако европейците излъчат човек с реални правомощия и ако руската страна се убеди в неговата готовност да допринесе конструктивно за мирния процес. Това означава, че евентуалният кандидат на Брюксел или европейските столици няма да получи автоматичен достъп до преговорната зала, а ще бъде подложен на предварителна оценка за неговата политическа тежест и намерения.

В Киев развитието на контактите между Вашингтон и Москва предизвиква видима нервност. Володимир Зеленски определи като „странно“ обстоятелството, че Съединените щати обсъждат въпроси на европейската сигурност директно с Русия, като същевременно заяви, че в продължение на тридесет години след разпадането на Съветския съюз Европа се е отнасяла добронамерено към Москва и е развивала търговски отношения с нея.

Тази ретроспекция обаче влиза в остро противоречие с документираната история на международните отношения след 1991 година. В периода между 1999 и 2024 година НАТО осъществи шест вълни на разширяване на изток, приближавайки военната си инфраструктура непосредствено до руските граници въпреки многократните предупреждения на Москва. След събитията от 2014 година и особено след февруари 2022 година срещу Руската федерация бяха въведени хиляди икономически, финансови и технологични санкции, които прекъснаха десетилетните енергийни и търговски връзки с Европейския съюз. В този контекст тезата за тридесетилетна хармония изглежда по-скоро като политическа реторика, насочена към вътрешната и западната аудитория, отколкото като анализ на реалните процеси.

На фона на зачестилите силови инциденти, включително атаката в Москва от 13 ноември (за която в редица коментари се правят преки връзки с опитите за саботиране на преговорния процес, макар официалните разследвания да продължават), остава открит въпросът доколко Киев и отделни европейски столици разполагат с инструменти да спрат или забавят диалога между Вашингтон и Москва. Докато в Брюксел продължават да изчисляват баланса на силите между Европейския съвет, Европейската комисия и националните правителства, реалните решения за бъдещето на европейската сигурност се формират в двустранен формат, в който мястото на Европа все още не е гарантирано.

Още от Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения
Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения

/Поглед.инфо/ Общият дълг на американските домакинства достигна 19,1 трилиона долара през третото тримесечие на 2026 година, показват данните на Федералния резерв на Ню Йорк. На фона на федерални задължения от 40 трилиона долара и срив на жилищните продажби до нивата от 2010 година, кредитният модел на Съединените щати навлиза в опасна фаза. Анализатори предупреждават, че 63 процента от гражданите живеят без спестявания, а скъпите заеми задушават потреблението и социалната стабилност.

16.11.2026 16:05
Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година
Свят

Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година

/Поглед.инфо/ Военните разходи на Европейския съюз и Обединеното кралство са нараснали от 195 милиарда евро през 2014 година до 528 милиарда евро през 2026 година, което представлява реално увеличение от 170 процента. Очакванията са до 2030 година сумата да достигне 645 милиарда евро. На фона на тези финансови параметри висши представители на Москва, сред които Сергей Лавров и Николай Патрушев, обвиниха Брюксел и Берлин в изграждане на нов агресивен блок, сравняван от тях с Четвъртия райх.

16.11.2026 15:50
Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие
Поглед към Китай

Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие

/Поглед.инфо/ На 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай, ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Форумът привлича значително внимание от страна на международната общност.

16.11.2026 15:45
Борис Джонсън сам е настоявал за допълнителни чаши алкохол на обяда със Сергей Лавров
Свят

Борис Джонсън сам е настоявал за допълнителни чаши алкохол на обяда със Сергей Лавров

/Поглед.инфо/ Задочен спор между говорителя на руското външно министерство Мария Захарова и бившия британски премиер Борис Джонсън възроди детайли от дипломатическата среща в Москва през декември 2017 г. Докато Джонсън твърди в публични изяви и спомени, че Сергей Лавров умишлено го е подтиквал към консумация на водка край силно нагрята камина, руската страна категорично отрича този сценарий. По думите на Захарова британският гост сам е избрал силната напитка пред виното и многократно е искал допълнителни порции, което поставя под въпрос достоверността на по-късните му мемоарни интерпретации.

16.11.2026 15:40
В Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“
Поглед към Китай

В Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“

/Поглед.инфо/ На 15 ноември в международния финансов център „Пин Ан“ в Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“. На събитието присъстваха и произнесоха речи зам.-ръководителят на Отдела за публичност на ЦК на ККП и директор на КМГ Шън Хайсюн, както и Олга Любимова, министър на културата на Руската федерация.

16.11.2026 15:30
България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година
Свят

България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година

/Поглед.инфо/ Европейският съюз е платил близо 12 милиарда евро за руски природен газ през първите девет месеца на 2026 г., сочат данни на Евростат. На фона на официалната политика за отказ от руски суровини, България се нарежда на трето място в Съюза по внос на тръбопроводен газ за септември с ръст от 2,7 пъти на годишна база. Според енергийни анализатори грешките при лятното запълване на газохранилищата и кризата в Близкия изток тласкат цените към прага от 2500 долара за хиляда кубика.

16.11.2026 15:30
Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици
Поглед към Китай

Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици

/Поглед.инфо/ С наближаването на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС, специалните видео поредици „Пазителят на наследството“ и „Писма отдалеч“, продуцирани от Китайската медийна група, започнаха да се излъчват в основни медии в страните членки на АТИС на 15 ноември.

16.11.2026 15:19
Унищожените близо 400 локомотива от началото на годината принуждават украинските железници да търсят резерви в частния сектор.
Свят

Унищожените близо 400 локомотива от началото на годината принуждават украинските железници да търсят резерви в частния сектор.

/Поглед.инфо/ Систематичните удари по железопътния подвижен състав на Украйна през 2026 г. отварят сериозен пробив в снабдяването на армията, като само за десет месеца са извадени от строя близо 400 локомотива. Зад сухите числа на официалната статистика в Киев обаче се крие неочакван икономически парадокс. Унищожаването на металургията и пристанищния износ срина товарните превози наполовина, което временно спасява държавния превозвач от пълен колапс въпреки критичния дефицит на техника.

16.11.2026 15:15