Изтичанията в „Билд“ и връщането към параметрите от 2021 година
Докато европейските столици спорят за протокола и представителството, същинските параметри на евентуалното споразумение започват да се очертават в медийното пространство чрез контролирани изтичания на информация. Германското издание „Билд“, позовавайки се на свои източници, публикува списък с предполагаеми първоначални искания на Москва. Трябва изрично да се подчертае, че тези точки нямат официално потвърждение от Кремъл и представляват журналистическа реконструкция на неофициални сондажи, но съдържанието им съвпада с дългосрочните стратегически цели на руската външна политика.
Според публикацията на германския вестник, руската страна поставя въпроси, които далеч надхвърлят границите на Украйна и засягат цялата архитектура на сигурност в Източна Европа:
- Балтийският и северният сектор: Твърди се, че сред обсъжданите условия фигурират излизането на Финландия от Северноатлантическия алианс и прекратяването на разполагането на военни бази и инфраструктура на НАТО на територията на балтийските републики.
- Статутът на Украйна и Черно море: Настоява се за правно обвързващ неутрален и извънблоков статут на Киев, изтегляне на украинските въоръжени сили от контролираните от тях части на Донбас, както и лишаване на пристанищата в Николаев и Одеса от статута им на военноморски бази.
- Молдовският възел: По данни на същото издание се предлага преустройство на Република Молдова във федеративна държава с предоставяне на специален статут на Гагаузия и Приднестровието, включително правото на провеждане на референдуми за самоопределение.
Включването на пристанищата в Одеса и Николаев в този списък има чисто военно-техническа и икономическа обосновка. Контролът върху корабоплаването в северозападната част на Черно море и сигурността на морските търговски маршрути са пряко свързани с премахването на военноморската инфраструктура, която може да бъде използвана за атаки срещу руския Черноморски флот или крайбрежните съоръжения. По отношение на Молдова, историческият контекст от последните три десетилетия показва, че опитите на Кишинев за ускорена интеграция с Букурещ неизменно срещат съпротивата на Тираспол и Комрат, където значителна част от населението притежава руско гражданство и поддържа икономически връзки с Русия.
Сравнението с дипломатическата хронология налага един неизбежен извод. През декември 2021 година руското Министерство на външните работи представи два проекта за договори (със САЩ и с НАТО), в които изискваше писмени гаранции за неразширяване на Алианса на изток и връщане на военната инфраструктура към границите от 1997 година. Тогава тези предложения бяха отхвърлени без сериозно обсъждане. Пет години по-късно, след мащабни военни действия, икономически сътресения и смяна на администрацията във Вашингтон, същите тези теми се връщат на масата на преговорите в Абу Даби, но при коренно различна реалност на терена.
Условието на Кремъл и реакцията на Киев
Официалната позиция на Москва засега остава сдържана и премерена. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков потвърди единствено, че Русия настоява отказът на НАТО от по-нататъшно разширяване да бъде закрепен документално. По отношение на европейския пратеник Песков формулира позиция, която на практика въвежда предварителен филтър. По думите му Москва е готова за разговор само ако европейците излъчат човек с реални правомощия и ако руската страна се убеди в неговата готовност да допринесе конструктивно за мирния процес. Това означава, че евентуалният кандидат на Брюксел или европейските столици няма да получи автоматичен достъп до преговорната зала, а ще бъде подложен на предварителна оценка за неговата политическа тежест и намерения.
В Киев развитието на контактите между Вашингтон и Москва предизвиква видима нервност. Володимир Зеленски определи като „странно“ обстоятелството, че Съединените щати обсъждат въпроси на европейската сигурност директно с Русия, като същевременно заяви, че в продължение на тридесет години след разпадането на Съветския съюз Европа се е отнасяла добронамерено към Москва и е развивала търговски отношения с нея.
Тази ретроспекция обаче влиза в остро противоречие с документираната история на международните отношения след 1991 година. В периода между 1999 и 2024 година НАТО осъществи шест вълни на разширяване на изток, приближавайки военната си инфраструктура непосредствено до руските граници въпреки многократните предупреждения на Москва. След събитията от 2014 година и особено след февруари 2022 година срещу Руската федерация бяха въведени хиляди икономически, финансови и технологични санкции, които прекъснаха десетилетните енергийни и търговски връзки с Европейския съюз. В този контекст тезата за тридесетилетна хармония изглежда по-скоро като политическа реторика, насочена към вътрешната и западната аудитория, отколкото като анализ на реалните процеси.
На фона на зачестилите силови инциденти, включително атаката в Москва от 13 ноември (за която в редица коментари се правят преки връзки с опитите за саботиране на преговорния процес, макар официалните разследвания да продължават), остава открит въпросът доколко Киев и отделни европейски столици разполагат с инструменти да спрат или забавят диалога между Вашингтон и Москва. Докато в Брюксел продължават да изчисляват баланса на силите между Европейския съвет, Европейската комисия и националните правителства, реалните решения за бъдещето на европейската сигурност се формират в двустранен формат, в който мястото на Европа все още не е гарантирано.