По публикация на Алексей Анпилогов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическият завой: От тотално господство към контрол над "проливите"
Две последователни изявления на висши представители на американската армия разкриват съществена промяна в начина, по който Пентагонът планира бъдещи действия в близкото и далечното околоземно пространство. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн очерта оперативното поле „от морското дъно до окололунното пространство“. В почти същото време ръководителят на Космическото командване на САЩ (SPACECOM) генерал Стивън Уайтинг констатира липсата на достатъчно офанзивни способности за директно неутрализиране на противниковите космически активи.
Според публикации на военни аналитици, това разминаване не е парадокс, а преход от военната доктрина за пълно морско господство (концепцията на Алфред Махан) към стратегия за контрол върху критични комуникационни възли и "тесни места" (концепцията на Джулиан Корбет).
Стратегия на Махан (19-20 в.) Стратегия на Корбет / Модерна космическа
┌────────────────────────────────┐ ┌────────────────────────────────────────┐
│ Пълно унищожение на флота │ │ Контрол над ключеви "тесни точки" │
│ на противника в генерална │ ► │ (Chokepoints), точки на Лагранж, │
│ битка. Неприложима в космоса. │ │ гравитационни коридори и логистика. │
└────────────────────────────────┘ └────────────────────────────────────────┘
Идеята за постигане на пълно унищожение на противниковата спътникова инфраструктура се сблъсква с физически реалности. Директният кинетичен удар срещу спътници – независимо дали с противоспътникови ракети или ядрени заряди – неизбежно води до синдрома на Кеслер. Натрупването на милиони орбитални отломки би направило ниската околоземна орбита (LEO) неизползваема включително за самите САЩ. По данни от независими експерти по космическа сигурност, появата на мега-съзвездия от хиляди малки спътници допълнително обезсмисля концепцията за единичен "декапитационен" удар.
