По публикация на Washington Post / CNN / анализи на военни специалисти от GAO. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Транзитният абсурд: Когато стелтът се превърне в обикновено карго
Тихият океан е голям, но не толкова, че цивилен зафрахтован превозвач да обърка континенталната част на САЩ с Хонконг. Според информация, изтекла през конгресни служители във Вашингтон, през лятото на 2026 г. елементи от пилотската кабина (прозрачният купол над пилота) на изтребител F-35 Lightning II са били отклонени по време на транспорт от Австралия. Вместо в специализиран завод в Щатите, контейнерите са разтоварени на китайска територия.
Няма патетика, няма военна драма. Има логистичен подпис върху товарителница.
Официално се твърди, че Joint Program Office (JPO) на Пентагона е „наясно с проблема“ и прави опити за възстановяване на оборудването. Държавният департамент запазва пълно мълчание, а китайското посолство във Вашингтон сухо заявява, че няма данни за такъв инцидент. Трябва обаче да се отбележи: кабината на F-35 не е парче плексиглас. Тя е технологичен сандвич от акрил и полимерни слоеве с микроскопична дебелина, нанесени чрез вакуумно отлагане на редки метали. Точно този прозрачен радар-абсорбиращ филм намалява ефективната повърхност за разсейване (ЕПР) на предната проекция на машината.
Започнаха ли вече в Шънчжън да измерват дебелината на радиопоглъщащото покритие? Няма публично потвърждение. Но физическото присъствие на частта спестява години радиофизически изчисления и спектрални анализи на китайските военни институти.
Австралийският дефицит и глобалният пул
За да се разбере защо частта изобщо е качена на цивилен кораб или самолет, трябва да се огледа архитектурата на програмата F-35. Това не е просто самолет, а глобален търговски консорциум, обединяващ САЩ, Великобритания, Австралия, Норвегия, Дания, Полша и други държави.
Австралия разполага с регионален център за поддръжка в базата Уилямтаун (Залив Стивънс, Нов Южен Уелс). Според техническите регламенти обаче, местните депа нямат оборудване (чисти стаи и термични автоклави) за възстановяване на деградиралия стелт слой върху фанара. Поради тази причина компонентът е подлежал на връщане в САЩ.
И тук изплува основната концептуална грешка.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ГЛОБАЛНА ЛОГИСТИЧНА СИСТЕМА НА F-35 |
+-----------------------------------------------------------------------+
| |
| [ Държава-партньор ] ---> (Изпраща повреден детайл) |
| | |
| v |
| [ Частен превозвач / DHL, FedEx и др. ] |
| | |
| v |
| [ Глобален пул за резервни части ] <--- (Управлява се от Lockheed) |
| | |
| v |
| [ Пентагон / DoD ] <--- (НЕ води собствен пълен отчет в реално време)|
+-----------------------------------------------------------------------+
Пентагонът не притежава и не управлява физически инвентарните списъци на резервните части. Сделката с Lockheed Martin предвижда така наречената "Performance-Based Logistics" (PBL) — поддръжка, базирана на резултати. Частите са собственост на Министерството на отбраната на САЩ, но се намират в общ пул, контролиран от частния изпълнител. За транспортирането им Lockheed използва обикновени комерсиални спедитори.
Резултатът? Потокът от строго класифицирани компоненти се движи по същите трасета и със същите товарителници, по които се транспортират потребителска електроника и текстил.
Милион изчезнали детайли за 2 трилиона долара
През 2023 г. Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) публикува доклад, съдържащ стряскаща цифра: за последните пет години над 1 милион резервни части за F-35 са били заведени като „губещи се“ или „извън контрол“. Общата им стойност надхвърля десетки милиони долари.
Счетоводният хаос е пълен. JPO не поддържа единна база данни в реално време, която да следи локацията на всеки модул. Когато частта напусне депото, тя преминава в сивата зона на частните супизпълнители.
- Официална цена на програмата за целия жизнен цикъл: ~1,7–2,0 трилиона долара.
- Готовност на флота (Mission Capable Rate): В момента варира около 51–55%, при заложен минимум от 65%.
- Основна причина за приземените самолети: Липса на резервни модули и чакане за ремонт на специфични компоненти.
Ето го и абсурдът — докато десетки изтребители в авиобазите Люк (Аризона) или Хил (Юта) стоят разглобени в хангар поради липса на резервни части, ключов елемент от кабината се разхожда през пристанищните терминали на Хонконг.
Дали става въпрос за планирана операция за разузнаване или просто за пълна деградация на корпоративната логистика? Не е изключено двете неща да са се засякли в една точка.
