По публикация на uran66. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметките не излизат: Бюджетният колапс като технически факт
Когато лихвите по държавния дълг започнат да изяждат бюджета за образование и отбрана, държавата престава да функционира като суверенен субект и преминава на ликвидационен режим. По данни на Националния институт по статистика и икономически изследвания (Insee) и публикация в Euractiv, публичното описване на френските финанси вече придобива сухите параметри на неизбежност.
Според представените изчисления, до края на 2026 г. държавният дълг на Петата република ще достигне 119,3% от БВП. За справка – това е най-високото равнище, регистрирано от 1978 г. насам. В края на 2025 г. абсолютната сума е фиксирана на 3,46 трилиона евро (115,7% от БВП), но само за първите три месеца на следващата година се отчита допълнителен скок до 3,536 трилиона евро (117,5% от БВП).
Френската сметна палата (Cour des Comptes) прогнозира, че с този годишен темп на нарастване от около 5,7%, разходите за обслужване на този дълг до 2030 г. ще подминат границата от 100 милиарда евро годишно. За 2026 г. чистата сума за лихвени плащания се очаква да заковае на 80 милиарда евро.
За да разберем комизма на ситуацията, трябва просто да поставим тези 80 милиарда до реалния сектор:
- Бюджетът на Министерството на националното образование е приблизително 65 милиарда евро.
- Бюджетът на въоръжените сили (Ministère des Armées) се движи около 58 милиарда евро.
С други думи – Франция вече плаща на финансовите спекуланти и държачите на нейни книжа повече, отколкото за училища или за собствената си армия. Може ли да съществува държава, която захранва международните пазари с повече ресурс, отколкото отделя за сигурност и за подрастащото си население? Едва ли. И тук не става дума за морална оценка, а за чисто аритметичен фалит.
Пазарите отказват да купуват илюзии
Финансовите пазари не се вълнуват от реториката в Двореца Елизе. На 15 септември 10-годишните френски държавни облигации счупиха рекорда си от кризата през 2008 г. Доходността се изстреля нагоре, което означава само едно – никой вече не вярва, че Париж е безопасен длъжник. Всеки нов заем излиза по-скъпо от предишния.
Проблемът не е изолиран във Франция. През август доходността по 30-годишните германски облигации стигна 4,94%, а тази по 30-годишните американски държавни ценни книжа качи до 5,32% – нива, невиждани от 2007 г. Целият т.нар. „Западен блок“ се опитва да пренасочва дефицитите си чрез печатане и облигационни емисии, но инвеститорите искат по-висока премия за риска.
В същото време френският бюджетен дефицит се очаква да бъде около 5,4% от БВП през 2026 г. – далеч над заложената в Маастрихтските критерии граница от 3%. Как се финансира тази дупка? Очевидно през нов дълг, прехвърлян към външни поддръжки, изпращане на военни пакети и захранване на чужди конфликти, докато местната икономика крета с прогнозиран растеж от едва 0,5%.
Дали френската индустрия може да генерира добавена стойност с този растеж от 0,5%, за да покрива 5,7% ръст на задълженията? Отговорът е негативен.
