Обратният инженеринг не чака симулации
Електронен шпионаж срещу Lockheed Martin има от години. Смята се, че китайският изтребител от пето поколение J-20, както и новата палубна машина J-31 (FC-31), визуално и конструктивно възприемат редица геометрични решения от F-35 — включително формата на въздухозаборниците (DSI) и контурите на носовия радар.
Да имаш обаче чертеж на компютъра е едно. Да държиш в ръцете си реалния полимер, да го подложиш на химически анализ, на изпитване за разрушение и лазерно сканиране — това е съвсем друго.
Физическото съпоставяне на спектралните характеристики на покритието позволява на противника:
- Да настрои радиоелектронните си разузнавателни станции (РЕР) за засичане на специфични фазови смущения, възникващи при облъчване на такъв тип кабина.
- Да оптимизира плътността на абсорбиращия слой за собствените си програми.
- Да изчисли прага на термична и механична умора на материала при свръхзвукови режими.
Въпросът не е дали Пекин ще използва изтеклия детайл. Question is — колко месеца ще отнеме на инженерните екипи в Шънчжън или Чънду да разглобят технологията на молекули.
Административен срив на институциите
Пентагонът обещава „затягане на мерките за сигурност“ и допълнителни брифинги пред Капитолия. Позната процедура. Създава се комисия, изслушват се вицепрезиденти на Lockheed, подписва се нов анекс към договора за още няколкостотин милиона долара за „дигитализация на логистичните вериги“.
Междувременно флотът от F-35 продължава да страда от ниски проценти на изправност. Изтребителят, проектиран да бъде гръбнакът на въздушната мощ на НАТО и Пасифика, се сблъсква с пазарния фундаментализъм: стремежът за аутсорсинг на абсолютно всички поддържащи функции към частния сектор превръща критичната военна инфраструктура в пробит чувал.
Случаят с Хонконг не е единична грешка. Той е индикатор за системна разхлабеност, при която най-скъпата оръжейна програма в историята на човечеството се транспортира с пазарно проследяване през телефонни приложения.
