Китайският президент Си Дзинпин участва неотдавна в извънредна виртуална среща на БРИКС по въпроса за израелско-палестинския конфликт. На нея той заяви, че е изключително важно страните в конфликта да прекратят враждебните действия и да постигнат примирие веднага. Официалната позиция на китайската страна предлага пет конкретни точки за решаване на израелско-палестинския конфликт, при това веднага: Първо, прекратяване на огъня и край на сраженията. След това, пълна защита на цивилното население. Трето, хуманитарна помощ и гарантирането й. Четвърто - засилена роля на дипломатическото посредничество. Пето, да се търси и намери политическо решение.
Си Дзинпин е категоричен, че международната общност трябва да действа с конкретни практически мерки, за да възпрепятства опасността от разпространяването на конфликта и заплашването на стабилността на Близкия изток като цяло.
Изглежда, че китайската позиция намира и широк прием в целия Глобален Юг, тъй като масово държави от него или подкрепят директно китайските идеи, или предлагат сходни на тях. С това фактически се оказваме в уникална ситуация, когато една военна и хуманитарна катастрофа за първи път може да бъде решена с колективните усилия на цялата международна общност, на първо място страните от Глобалния Юг и Китай, който се позиционира в тази трагедия като техен говорител. На срещата на БРИКС за палестинско-израелския въпрос, която беше председателствана от Република Южна Африка, присъстваха освен Китай също така новите членки на организацията Саудитска Арабия, Аржентина, Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства.
Гласът на Китай и страните от БРИКС е по същината си фундаментално различен от това, което доминира като дискурс в Запада и особено в Съединените щати, както можем да видим от медиите. Вместо САЩ да повлияят на Израел за спиране на кървавата операция в Газа, нека да си припомним, че те изпратиха части на своя флот в региона, заплашвайки страни, които нямат пряко отношение към конфликта (според редица геополитически анализатори, американският флот в региона може да се използва като заплаха дори не само за Хамас, колкото срещу Хизбула или Иран).
И докато позицията на САЩ очевидно е колеблива и все още изхожда от постулатите на хегемонистичното мислене и опита за запазване на сфера на влияние, тази на страните от БРИКС и Китай е категорична - решението е примирие и мир, колкото се може по-скоро. Тук трябва да отбележим, че Си Дзинпин не предлага просто примирие, хуманитарни коридори и дипломатически сондажи, а и едно съвсем конкретно решение на израелско-палестинския конфликт. На конференцията на 29 ноември на ООН по повод Международния ден за солидарност с палестинския народ, Си Дзинпин каза, че Китай винаги е подкрепял каузата на палестинците за възстановяване на националните им законни права. От гледна точка на Пекин има само едно решение и то е създаването на палестинска държава с пълна автономия и столица Източен Йерусалим, в границите, които са определени през 1967 година.
Нека да припомним, че границите от 1967 са определени с консенсус на международната общност и решение на ООН. И днес Китай защитава именно тази законност, изхождайки от решенията на ООН, когато се опитва да реши израелско-палестинския конфликт. Според китайския лидер, причината за този жесток конфликт е, че на палестинския народ му е отречено правото на държавност, на съществуване и на завръщане по родните места. Все права, за които някои страни като САЩ лицемерно мълчат и забравят, когато им е удобно. Включително като игнорират факта, че правото на самоопределение и държавност е залегнало в принципите на ООН, под които САЩ са се подписали, и които някога са защитавали или поне твърдели, че защитават.
"Подчертавам в много случаи, че единственият адекватен начин за разбиване на цикъла на палестинско-израелския конфликт е в решението с две държави, във връщането на легитимните национални права на Палестина и установяването на Палестинска държава", заяви още Си Дзинпин.
И както китайският лидер посочи, в Близкия изток не може да има мир и стабилност без да се реши въпроса за Палестина. Друг е въпросът дали всички международни актьори имат желанието и волята този въпрос да се реши. Засега администрацията на президента Байдън не показва сериозна готовност за търсенето на мирно решение, което да удовлетворява и двете страни и да изхожда от решението на ООН от 1967 година за израелска и палестинска държава в конкретни граници, според които Източен Йерусалим е столица на Палестина.
Следвайки духа на изказванията на Си Дзинпин, като пореден изразител на мнението на Глобалния Юг излезе и южноафриканският президент Сирил Рамафоса, който призова международната общност да се споразумее за незабавни и конкретни действия за край на страданието в Газа и установяването на път към справедливо мирно решаване на конфликта. Руският лидер Владимир Путин също се солидаризира със Си Дзинпин и призова за политическо решение на конфликта, казвайки, че регионалните държави и страните-членки на БРИКС могат да участват в усилията за достигането на такова урегулиране.
Си Дзинпин също така иска да се свика една възможно най-скорошна международна мирна конференция, която ще бъде по-авторитетна при изграждането на международен консенсус за мир и работа за постигането на по-бързо урегулиране на въпроса за Палестина. Решение, което да е всеобхватно, справедливо и устойчиво, а не временно и несправедливо.
Впрочем, Китай не се ограничава само с дипломатически усилия и призиви. Досега страната е предоставила 2 милиона долара спешна хуманитарна помощ на Палестинската национална автономия и през агенциите на ООН, а също и храна и лекарства на стойност 2,1 милиона долара за ивицата Газа, с помощта на Египет. Си Дзинпин е дал ясно да се разбере, че КНР ще предостави още провизии, помощ, храна, лекарства и пари за нуждите на хилядите страдащи в Газа.
И това е поредната причина, поради която с основание може да кажем, че в очите на арабския свят, Китай се явява като носител на мир и справедливост. Първо, както помните Китай успя да помири Саудитска Арабия и Иран след десетилетия на враждебност, а сега полага огромни усилия, за да реши съществуващия от толкова години израелско-палестински конфликт. Усилията на Китайската народна република я позиционират като нов играч за мир и стабилност в Близкия изток, който печели допълнително международен авторитет от действията си. Нещо, което не може да се каже за всички големи държави, за съжаление (ако си припомним решението на Джо Байдън да прати самолетоносачи в региона, вместо да използва влиянието си за установяване на примирие).
Все повече става ясно, че стабилността в Близкия изток ще бъде установена изключително с китайско посредничество, което е логично предвид факта, че двата региона са все повече взаимосвързани, а Пекин винаги е ценял мира и взаимноизгодните отношения, вместо конфронтациите. И този свой модус, Китай пренася и при отношението си към палестинско-израелския конфликт. Вместо да фаворизира и да заема страни, както правят САЩ, Китай заема една съвсем ясна позиция - незабавно примирие, мирно урегулиране на базата на правото и решенията на ООН (тоест създаването на Палестинска държава) и справяне с хуманитарната катастрофа.
Всичко това показва, че ролята на Запада, особено на САЩ, все повече намалява, не на последно място, защото близкоизточните страни си спомнят Америка преди всичко като държава военен интервенционист, а не миротворец, какъвто Китай например показа, че е. Но в името на мира между израелци и палестинци, облекчаването на страданията на жертвите и урегулиране на напрежението в региона, можем да се надяваме, че Съединените щати все пак ще последват примера на Китай и ще се поучат от Си Дзинпин, полагайки усилия, за да спрат израелските военни действия в Газа и за започването на диалог.
В противен случай има сериозна опасност конфликтът да надхвърли границите на Газа и да се разпростре из целия Близък изток. В този смисъл може да се каже, че Китай помага не само на страдащите палестинци, но и на еврейската държава, която е фактически геополитически изолирана в Близкия изток и всяка тактическа военна победа срещу палестинците, само ще я изолира стратегически, вместо да я помири с арабите. Вместо този погрешен подход на конфронтация, Китай дава на Израел истинска приятелска подкрепа, като полага усилия за мир. Защото създаването на една независима Палестина в границите от 1967 ще тушира значителна част от арабския антагонизъм към еврейската държава и ще премахне предпоставките за последващи израелско-палестински и въобще израелско-мюсюлмански ескалации.
