Изследователският екип е използвал технологията на ДНК оригами, за да интегрира ДНК нанолистове с предварително проектирани места за свързване на тъканен плазминогенен активатор (tPA) и тромбин-отзивчиви ДНК крепежни елементи. „Закопчалката“ е взаимосвързана ДНК триплексна структура, която действа като разпознавател на тромбин, контролер на прага и „превключвател“ за отваряне.
„Тромболитичните лекарства са нож с две остриета и могат да бъдат опасни, ако не се приемат правилно. Те могат безразборно да разтворят фибрина в нормални рани, което води до анормална функция на съсирване и, в тежки случаи, отворени рани и кървене“, каза Уан Лиенхуей, член на изследователския екип.
Въпреки това, наноустройството може да определи дали в близост не намира кръвен съсирек или рана, въз основа на концентрацията на тромбин. Ако концентрацията е висока, това предполага, че мястото има тромб и след това устройството ще освободи лекарството.
Устройството може да се разгради и метаболизира в човешкото тяло, посочват от изследователския екип, добавяйки, че очакват то да предостави ново решение за лечение на заболявания като инфаркт на миокарда и инсулт.
Проучването е публикувано онлайн в списанието Nature Materials.
