Но опасенията относно лансираните нови политики на Поднебесната са стигнали до такава висока степен, че на 30/31 май в Швеция ще се срещнат Вашингтон и ЕС, за да съгласуват съвместни действия за справяне с опасенията, насочени към Китай, относно непазарните практики. Ще се координира контрола върху износа, например, на полупроводници и други стоки. Това е четвърто издание на Съвета по търговия и технологии между САЩ и ЕС. На срещата ще разговарят държавният секретар Антъни Блинкен, зам.председателят на ЕК Маргрете Вестагер и други високопоставени длъжностни лица. Ройтерс съобщава, че в основата на преговорите ще е Китай, въпреки че се говори само за непазарни практики и икономическа принуда, която изисква усилия за париране на достъпа на китайски компании до знания за технологии и стратегически постижения. Ще се координира контрола върху износа на „чувствителни продукти”, включително стоки с военно предназначение. На полупроводниците ще се обърне специално внимание. Значи Китай толкова е притеснил западните партньори, както ги нарича Пекин, че се налагат специални мерки. Няма как да е иначе след като Пекин е възстановил възходящото развитие на икономиката си и за първото тримесечие на тази година отчита ръст на БВП в размер ва 4.5% годишна база.
На форума ще се полагат основи и за сътрудничество в усилията за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация, включително „засилването от страна на Китай на руските дезинформационни разкази за войната в Украйна”. И САЩ, и ЕС ще се ангажират да работят с Г-7 за координиране на действия за противодействие на актове на икономическа принуда като например търговските ограничения, които според Брюксел Пекин е наложил на Литва, член на ЕС. Всичко това на етап, когато Китай ухажва европейските лидери по време на пътуване из Европа на новия китайски външен министър. Даже топлите връзки с Москва не засенчиха тази обиколка на първия дипломат на Пекин, Цин Ган, в три европейски страни. Целта на посещенията е да се убедят европейските лидери, че могат да правят бизнес с Пекин, дори когато китайците са опитват да запазят вярата си в своето „неограничено партньорство” с Русия. Поне така пишат в Париж. Но пристигайки в Берлин, Цин Ган бързо бе конфронтиран за войната в Украйна. Аналена Баербок, външен министър на Германия, побърза да заяви на съвместната пресконференция, че „ние сме на страната на жертвата”. Според нея Пекин може да направи много повече да спре войната в Украйна. Цин е обран в отговора си и подчертава, че „въпросът за Украйна е много сложен”. Защитава подхода на страната си и подчертава, че „Китай нито го е предизвикал, нито е страна, но ние сме ангажирани с мирните преговори”. Обещава, че „няма да гледа огъня от другия бряг, нито ще налива масло в огъня”.
Определено на Цин Ган в Париж му е било по-лесно. Особено след посещението на Макрон в Пекин. Френският президент се стреми да поддържа както бизнеса, така и дипломатическите връзки с Китай. Изказвания на Макрон по време на неотдавнашното посещение в Пекин сериозно разтревожиха Вашингтон и Брюксел. Особено заявеното от него, че Европа трябвало да преследва собствени интереси и да се стреми към „стратегическа автономия”. ЕС да не се забърква в кризи, които не са негови. Европа не трябва да следва сляпо САЩ в съперничеството му с Китай. Това несъмнено е музика за китайските уши. Особено като се има предвид, че една от целите на Пекин е да раздели Европа от САЩ. Нещо, в което доскоро обвиняваха Москва. Сега Цин казва, че подкрепя европейската стратегическа автономия. Стига ЕС да я постигне.
На този фон на Запад пишат, че Пекин е изпаднал в затруднение заради желанието си да подкрепи Русия , да защити Европа и да стабилизира отношенията си с най-важния си съперник – САЩ. Пекин предлага набор от предложения за възможен мир между Русия и Украйна, които англосаксонският свят определи като несъстоятелни. Малцина ги възприемат сериозно. Още повече, че сраженията не спират, а Киев непрекъснато говори за контранастъпление. Но това не пречи някои опитни западни дипломати да твърдят, че в бъдеще Китай може да е полезен с тези свои предложения за мир. Поне като гарант или посредник за постигане на споразумение между Москва и Киев. Въпреки че посланикът на Украйна във Вашингтон, Оксана Маркарова, е категорична, че „не ни е нужен посредник. Никой не се нуждае от посредник, за да може Русия да излезе от Украйна”. Като в същото време Маркарова заявява че „нейното правителство е готово да си сътрудничи с всеки, който е готов да ни помогне”. Съвсем по украински. Подобно на думите на Зеленски към папата, че Украйна не се нуждае от неговата посредническа роля за постигане на мирно споразумение с Москва. Иначе уважавал папа Франциск и бил благодарен за срещата във Ватикана.
Докато ЕС обмисля нов пакет от санкции, насочени към компании, които доставят стоки на Русия през трети страни /като Азербайджан и Грузия/, Цин е предупредил да не се налагат санкции на китайски компании заради Русия. Пекин ще намери начин да предприеме действия в тяхна защита. Китайските и руски компании се радват, казва Цин, на нормален обмен и сътрудничество и не би трябвало да бъдат засегнати. Напрежението с Китай не се ограничава само с Европа. При среща на Цин с посланика на САЩ в Пекин, Никълъс Бърнс, размяната на мнения била учтива, но остра. Това е била първата им среща след като отношенията между САЩ и Китай бяха замразени заради спора за китайския балон за наблюдение, който Вашингтон свали през февруари. Цин бил казал на посланик Бърнс, че „програмата за диалог и сътрудничество между двете страни е нарушена, а отношенията между двете страни са отново в студен лед”. Но „стабилизирането на връзките било негов основен приоритет”. Бърнс е споделил в туитър, че „двамата мъже са обсъдили предизвикателствата в американо-китайските отношения и необходимостта от стабилизиране на връзките и разширяване на комуникациите на високо равнище”. Това дали включва посещение на Блинкен в Пекин? Но още в същия ден Канада експулсира китайски дипломат заради опит да сплаши канадски член на парламента - Майкъл Човг и негови роднини в Хонконг. В отговор Пекин нареди експулсирането на канадски дипломат от консулството в Шанхай. Дипломатическите отношения между Канада и Китай и без това бяха обтегнати поради ареста на шефката на Huawei през 2018г. Пекин в отговор арестува двама канадци и ги обвини в шпионаж. Всъщност и тримата бяха освободени през 2021г, но отношенията между двете страни останаха хладни.
Допълнение към тези факти за хладни отношения е и информацията, че Блинкен е изразил загриженост относно отношението към американски компании и други чуждестранни фирми в Китай . Те са били подложени на обиски по силата на нов закон за контрашпионаж в Китай. Споделяли данни със САЩ. СNN съобщава за обиски от страна на китайски органи за сигурност на фирми като международната компания за консултантски услуги Capvision в Суджоу. Стремежът е заздравяване на отношенията, но интересите и сигурността са с предимство. Това също е част от модернизацията по китайски образец, която е новата стратегия на Поднебесната. Видно е, че интересът към нея е впечатляващ. Особено в страните от третия свят. Към тях са насочени и усилията за роля, влияние и сътрудничество от страна на Пекин. Клон от политиката за промени, които са в основата но новия световен ред и полагането на основите на новия многополюсен свят. Нещо, което бе договорено в Москва при срещата на Си Дзинпин с Путин. Въпросът е дали ще стане по мирен път или след конфликти, в които жертви са предимно редовите граждани.
