В резултат на тези сътресения, както и на следването на чужди геополитически интереси, европейските икономики, които последните три века са основният мотор на световното икономическо и технологично развитие и растеж, започнаха една по една да изпадат в рецесия, да губят производствени мощности и да виждат растеж на безработицата, инфлацията и бюджетните дефицити.
Наистина пред света се очерта една нерадостна картина, сякаш излязла от есхатологичните пророчества в християнската Библия за Края на времената....
Но на този фон светът и световната икономика видяха и маяк на надеждата и това не е преувеличение, а статистически установен факт. Оказа се, че китайската икономика е онази котва, която помага на десетки взаимосвързани с нея държави, да се задържат в настъпващата глобална буря. Края на година е вече факт и дори Международният валутен фонд не може да отрече, че Китай постигна и надмина поставения си таргет от поне 5 процента икономически растеж. За да сме по-конкретни, през ноември МВФ предвиди, че за третото тримесечие на годината например, Китайската народна република ще види 5,4 процента икономически ръст.
И това е корекция със сериозните 0,4 процента спрямо това, което Световният икономически обзор направи през октомври. Тази корекция се дължи на първо място на последните обявени политики и мерки от китайското правителство за засилване на отварянето, на конкурентостта и сътрудничеството между държавата и бизнеса - чужд и роден.
„Ние приветстваме фискалните мерки на Китай, които бяха обявена наскоро - допълнителен 1 трилион юана (137 милиарда долара) [под формата на съкровищни облигации през четвъртото тримесечие]. Мисля, че това е полезно за изграждането на устойчивост на климата и също така ще помогне за възстановяването. Също е и една от причините, поради които подобрихме нашата прогноза за растеж за тази година и за следващата“, каза Гита Гопинат, първи заместник-управляващ директор на МВФ.
„За тази година като цяло току-що повишихме [икономическия растеж на Китай] до 5,4 процента. След рязко възстановяване през първото тримесечие, видяхме известно възвръщане през второто тримесечие и виждаме втората половина на годината като цяло като време на стабилизиране на икономиката“, каза Сонали Джайн-Чандра, началник на китайската мисия на отдела за Азия и Тихия океан на МВФ пред китайски медии.
Още през октомври стана ясно и че китайските вериги за доставки и вътрешният пазар са мощен двигател, който поддържа пост-пандемичното възстановяване, въпреки множеството трудности, както и нереалистично мрачните предсказания на някои недружелюбни американски медии. Според редица експерти, това се дължи именно на фискалните и финансови стимули от правителството, които носят все повече и повече плодове и ще продължат да го правят.
Още тогава, през октомври, китайски анализатори предвидиха, и се оказаха прави, че икономиката ще достигне и надмине заложения таргет от 5 процента икономически растеж през четвъртото тримесечие на годината. Резултати на китайската икономика, възстановяването на логистичните вериги, твърдото доверие на международните пазари и партньори, доведоха до това, че покрай своето собствено подобряване, Китай измъкна и редица партньорски икономики, а големите геоикономически проекти вървят с пълна сила.
Това ярко контрастира с реториката на американски антикитайски медии, които говореха за "икономически колапс" на източния гигант, както и "нуждата от отделяне" и "намаляване на риска". Оказа се обратното, че риск се поражда не от близостта на Запада с китайската икономика, а от опитите за отделянето му от нея. Факт е, че през 2023 година Китай се затвърди като основен икономически партньор на Европейския съюз. Впрочем, това беше факт още миналата 2022 година. Тогава стокооборотът на Китай и ЕС е бил колосалните 856,3 милиарда евро, представлявайки 15,3 процента от общата търговия на страните от европейския блок.
На фона на потресаващите последствия, които връхлетяха Европа заради войната в Украйна и отделянето от руската икономика, с която стокооборотът беше 188 милиарда долар през 2021 година (в пъти по-малко от този с Китай), разбираме, че приказките на антикитайските ястреби за "намаляване на риска" и отделяне от китайската икономика, са рецепта за икономическо самоубийство на Европа.
Впрочем, не по-малка е взаимосвързаността на Китай и Съединените щати, колкото и да не им се иска на някои американски хегемонистично настроени политици. Двете страни продължават да са крупни икономически партньори, а големите американски технологични и бизнес гиганти, от Тесла и Амазон до Майкрософт и други, не крият, че искат интензификация на американско-китайските икономически връзки.
Връщайки се на темата за стабилното и прогресивно възстановяване на китайската икономика в пост-пандемичния период, нека дадем малко фактология. На 15 ноември т.г. Националното бюро за статистика на КНР пусна икономическите си данни за октомври. Добавената стойност на китайските индустрии се е увеличила на годишна база с 4,6 процента, което е повече спрямо миналата година. Общият брой на вътрешнокитайски поръчки и продажби на потребителски стоки за месеца е бил на стойност 4,33 трилиона юана (600 милиарда долара), което е увеличение със 7,6 процента на годишна база и по-точно с 2,1 процента спрямо октомври 2022.
Това показва, че след решението на Китайската комунистическа партия за отваряне на страната, основните икономически индикатори се подобряват, а националната икономика не просто се възстановява, но и дава със своето възстановяване един глобален импулс за растеж. От октомври насам са приложени пакети за фискален стимул на стойност два трилиона долара.
Министерството на финансите на страната заяви, че ще започне издаването на един трилион юана допълнителни съкровищни облигации в подкрепа на възстановяването и реконструкцията след бедствия и за подобряване на капацитета за предотвратяване, смекчаване и облекчаване на различните бедствия и катаклизми. При това, въпреки допълнителните съкровищни облигации, държавната задлъжнялост на Китай все още е в разумни граници. Въпреки че това предизвиква опасенията на някои хора, непрекъснатите фискални стимули повишиха доверието на пазара, което в крайна сметка е най-важното.
И всичко това в крайна сметка афектира не просто Китай, а целия свят. Както по-рано тази есен каза главният представител на МВФ за Китай Стивън Барнет, Китай допринася за приблизително една трета от световния икономически растеж. И през 2023 глобалната икономика беше устойчива, макар и все още да имаше тежки проблеми заради Ковид пандемията и войните, които избухнаха на някои места.
Според МВФ отново, световният икономически растеж ще бъде 3 процента през 2023 и 2,9 процента през 2024 година. И това е благодарение на Китай. Ако китайските власти не бяха приложили мерките си за пост-пандемично възстановяване, насърчаване на бизнеса, отвореността, местното и регионално развитие и поддържането и развитието на ключови проекти като "Един пояс, Един път", световният растеж щеше фактически да стагнира и светът да наближи ситуация, която е много подобна на икономическата криза от 2008-2009 или дори на Голямата депресия от 20-и век.
Според редица анализатори, тежките ефекти от пандемията и геополитическите конфликти се усещат най-тежко в най-слабо развитите страни, които понасят цялата тежест. Пак Барнет от МВФ казва, че Китай от своя страна, се справя над средното спрямо целия свят що се отнася до пост-пандемичното възстановяване. И тук ключовото е, че страната се зае активно да помага именно на най-слабо развитите страни, както с безвъзмездни помощи, така и с кредити, взаимноизгодни бизнес и търговски проекти, а също и инфраструктурни инвестиции в рамките на "Един пояс, Един път", които не са спирали през цялата година.
Нивата на инфлацията по цял свят, разбира се, са една от горещите и неприятни теми и включително в Китай те са достигнали най-високите си нива от години, но въпреки това конкретно КНР се справя по-добре от мнозинството и поддържа едно подходящо и стабилно ниво, както твърдят отново дори икономистите от МВФ. Според фонда, повечето държави ще имат сериозни проблеми да се върнат до таргета си за заложена инфлация, поне до 2025 година.
Много помага на Китай и фактът, че от втората половина на годината, с решение на ЦК на Комунистическата партия на Китай и Държавния съвет, наречено "Мнения за насърчаването на развитието и засилването на частната икономика", последната се стимулира ударно. На 4 септември Националната комисия за развитие и реформа на Китай създаде Бюро за развитие на частната икономика, за да я насърчи и да засили координацията на политики в свързаните области.
Всичко това се оценява високо от китайския и международния бизнес, които вече започват да усещат ефекта от мерките за насърчаване на частната икономика. Примерът беше последван и от други китайски институции, които приеха съответните политики за насърчаване на частната икономика, която според Си Дзинпин и държавното ръководство, се превръща в двигател за икономическото развитие на Китай (но без да се неглижира и изоставя и публичният сектор, разбира се).
През първите три тримесечия на годината, инвестициите във високотехнологично производство и услуги в Китай са нараснали с 11,3 процента и съответно с 11,8 процента на годишна база. Това е индикация, че иновационните политики в Китай не спират, а се интензифицират, което пък ще се отрази благоприятно на дългосрочното развитие на страната. Китай продължава с бързи темпове да се превръща във водещият научен и технологичен хъб на света. От страна, която някога беше "работилницата на света", днес той се превръща постепенно във "високотехнологичната и висококачествена работилница" на света.
Но и вътрешният пазар на Китай, както по-горе в тази статия отбелязваме, не е за подценяване. Консумацията и вътрешното потребление растат главоломно, особено след отварянето на страната в началото на годината и пролетните панаири и празници. Индексът на национално потребителско доверие в Китай е нараснал значително през втората половина на годината, благодарение на предприетите от Комунистическата партия мерки. През септември този индекс е 87,2, което е с 0,7 пункта повече от предходния август месец.
Разбира се, в една огромна и разнолика страна като Китай, потребителският пазар е хетерогенен и се различава от регион до регион. Очаквано, потребителското търсене на висококачествени стоки, високо качество живот, почивка, забавления и други подобни, се наблюдава основно във високоразвитите градове (например тези по крайбрежието). Интересният процес тук обаче, е, че в малките градове и селските райони също постепенно нараства търсенето на подобни стоки и услуги, включително предмети на лукса. Този процес върви паралелно с урбанизацията на Китай и вероятно се дължи на фактори, които съществуват много преди пандемията - например историческата победа над абсолютната бедност, която правителството на Си Дзинпин извоюва, изкарвайки стотици милиони китайски граждани от състояние на бедност и създавайки най-голямата средна класа в света.
Пазарните експерти сочат, че нараства и предпочитането сред китайския пазар за родни продукти, което задвижва още повече местните бизнеси и производства. С други думи, Китай все по-малко ще трябва да разчита на експортната ориентираност на икономиката си и ще може да се осланя и на вътрешния си пазар. И това не са непременно лоши новини за международните му партньори, а напротив, защото с този процес се засилва и покупателната способност на китайските граждани и търсенето на международни партньори в редица сфери и области.
Все по-нарастващите инвестиции на бизнесите и властите от Китай, както и потреблението благоприятстват не само страната, но и цялата световна икономика. Световните логистични вериги де факто се възстановяват и подобряват благодарение на Китай и различните му международни икономически партньорства, особено в контекста на "Един пояс, Един път". Перспективите за идните години стават все по-благоприятни за страните, които си сътрудничат с Китай, сред които са голяма част и от нашите съседи на Балканите и в Източна Европа.
