Правни експерти и коментатори настояха за ясно законово дефиниране на термина „накърняване на националните чувства“ и съответните сценарии, за да се избегне злоупотреба с клаузата, която предвижда също наказание и за разпространение на подобни предмети или изказвания. Ако ситуацията е сериозна, лицето може да бъде задържано да 10-15 дни и глобено с до 5000 юана. Други поведения, подлежащи на такова наказание, включват „дискредитиране или отричане на духа и делата на герои и революционни мъченици и прославяне на заевователни войни; обида и клеветничество към имената, портретите, репутацията на герои и революционни мъченици и накърняване на обществения интерес“.
Според коментатори, новата законова клауза е насочена към някои провокативни действия за привличане на обществено внимание, като носенето на униформа на японската императорска армия на места, свързани с китайската съпротива срещу нея, или опетняване на надгробни паметници на жертви, каквито прецеденти са се случвали през годините.
Правни експерти обаче изразиха опасения, че дефиницията за този род поведение и сценариите, свързани с налагането на наказания, са неясни, поради което могат да доведат до проблеми. Проектът за промените в закона бе обсъден от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители на 28 август и след това публикуван, като до 30 септември тече срока за публичното му обсъждане и събиране на мнения по него.
Джао Хун, професор в Китайския университет за политически и правни науки, публикува в сряда пост в профила си в социалната мрежа, в който посочва, че „тежестта, мащабът и ефекта върху обществото на действие, „накърняващо националните чувства“, трябва да бъдат изяснени в законодателството. В противен случай дадено действие може да бъде тълкувано като нарушение, но на свой ред да доведе до нарушаване на персонални права“. „Какво би се случило ако правоприлагащият орган, обикновено полицейски служител, има лична интерпретация за „накърняване“ и инициира морална преценка на другите извън обхвата на закона“, написа Джао, цитирайки случай, когато млада жена бе задържана, за носенето на традиционно японско облекло кимоно. „Ако това представлява „накърняване“, яденето на японска храна или гледането на японска анимация представлява ли нарушение?“ – попита Джао.
Според други правни експерти, от юридическа гледна точка не е работещо да се упълномощава лице, което може да определя дали „националното чувство“ е накърнено. Двусмислието на клаузата може да доведе до селективно правоприлагане, злоупотреба с правомощия, както и да подхрани популизъм или краен национализъм.
„Клаузата цели да защити китайското национално достойнство и чувства, но някои мнения в интернет може да са крайни и да настояват за по-стриктно прилагане на закона. Но без детайлно изясняване двусмислието му може да предизвика объркване на практика и да доведе повече разделения в обществото. Развитието и просперитетът на Китай изисква приобщаваща и спокойна социална среда, а законодателството трябва да дава на хората сигурност и предвидимост. Новите политики трябва да са насочени към конкретни проблеми и да избягват да бъдат обект на погрешни тълкувания“, написа и Ху Сиджин, медиен експерт и популярен коментатор по социални въпроси в Sina Weibo.
