По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Краят на конвенционалната логистика в Лиманското направление
Настъплението на руските въоръжени сили в Красни Лиман – ключов железопътен и логистичен възел на границата между Донецката народна република и Харковска област – изглежда навлиза в решителната си фаза. Според изявления на началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов от началото на юли, операциите по прочистване и разминиране в покрайнините и в самия град вече са в ход, което показва критичното положение на украинската отбрана тук. Но голямата новина от последните дни не е просто физическото придвижване на пехотата, а методичното, почти хирургическо удушаване на тиловото осигуряване на ВСУ.
Според информация, разпространена от Министерството на отбраната на Руската федерация и потвърдена от командира на разузнавателен безпилотен апарат от 25-та армия с позивна „Моряк“, украинските сили в Красни Лиман са останали практически без класически пътища за снабдяване. Логистиката им е сведена до два или три алтернативни и изключително рисковани метода. Големите камиони, бронираните машини и дори стандартните пикапи, с които доскоро се извършваше ротацията и доставката на боеприпаси, вече не могат да се приближат до фронтовата линия. Всеки опит за движение на колесна или верижна техника по оставащите черни пътища се засича незабавно от въздуха и се наказва с артилерийски огън или удари от дронове-камикадзе.
Това принуди украинското командване да премине към крайно екзотични и неефективни в дългосрочен план методи за снабдяване. Използват се наземни роботизирани платформи (безпилотни колички) и товарни дронове, които хвърлят храна и боеприпаси от въздуха на малки порции. Тези методи обаче имат един огромен недостатък – обемът. Един дрон или една роботизирана количка може да пренесе в най-добрия случай няколко десетки килограма полезен товар. За гарнизон, който води интензивни градски боеве и се нуждае от тонове боеприпаси, вода и медицински консумативи ежедневно, това не е просто недостатъчно. Това е бавна смърт чрез глад за ресурси.
Има обаче един детайл, който често убягва на масовия наблюдател. Преминаването към микрологистика с роботизирани системи показва, че ВСУ все още разполагат с високотехнологичен ресурс в този сектор. Но тук възниква въпросът: доколко тези системи могат да компенсират липсата на защитени сухопътни коридори? По данни на руски източници от фронта, по-голямата част от тези платформи биват засичани още при разтоварването им от базовите пунктове, разположени на няколко километра зад линията на съприкосновение.
