Вярно е, че Китайската народна република е постигнала главозамайващи успехи през последните няколко десетилетия. Китайската икономика днес е втора в света, а Китай първенец по производство и търговия. Но въпреки това, Китай надали може да се класифицира като "развита" страна. Да, БВП на глава от населението е нараснало от 200 долара преди няколко десетилетия на над 12 хиляди долара към днешна дата. Но това все още е далеч от БВП на глава от населението на развитите страни. Сравнете китайския БВП на глава от населението с това, например, на Ирландия, в която е 102 хиляди долара. Или самите САЩ, където е според МВФ 75 180 долара.
Вярно е също така, че Китай изведе над 800 милиона души от абсолютната бедност - историческо постижение, което надали има равно в човешката история. Но въпреки това, голям дял от китайското население все още е далеч като стандарт на живот от това на западните страни. Освен това урбанизацията в Китай е малко над 60 %, докато делът на урбанизираното население в развитите страни е обикновено над 75-80 %.
Освен това, ако САЩ, позовавайки се на логиката, че Китай има голяма икономика, искат да се махне статута на КНР като "развиваща се" държава, защо не поискат същото и за страни като Индия, Мексико или Бразилия, например, които също имат голям брутен национален продукт? Много просто - защото тези държави все още не са попаднали под мерника на американската геополитическа линия за "сдържане". САЩ все още не се страхуват, че изброените могат да застрашат глобалната им хегемония и контрол над световните процеси.
Цялата работа се състои в това, че американците искат да лишат Китай от някои съвсем легитимни права и интереси, които страната има по правилата на Световната търговска организация. Защото това е единственият начин, по който Вашингтон може наистина да забави растежа и развитието на Китай. А нуждата от това произтича от американския страх, че ще бъдат изместени като световен хегемон. Този страх от своя страна се дължи на факта, че САЩ не разбират Китай, китайския манталитет и не знаят какви национални интереси има страната. Китайците през хилядолетията на своята история са показали, че нямат интерес от глобална хегемония. А днес китайската политика се стреми към постигането на взаимоизгодна търговия и договори, защото предпочита да си създава партньори вместо конкуренти и врагове.
Китай има огромно население от 1,4 милиарда души и при положение, че провежда разумни и насърчаващи развитието политики, е нормално да има огромен БВП. Но това съвсем не означава, например, че китайските граждани имат същата покупателна способност като американците и западноевропейците. Всеки човек, който има някаква съвест, е наясно, че не може да се сравнява стандартът на живот на китайците с този на швейцарци, германци, французи, скандинавци или дори американци. Вярно е, че стандартът на живот на американците, например, намалява и става все по-лош, докато обратното, в Китай се увеличава и става все по-добър. Но все още моментът, когато двете ще се срещнат и ще се изравнят е далеч.
Може би Китай ще стане наистина "развита" страна след време. Страната има всички перспективи за това и китайските власти работят усилено за целта. Но засега КНР е далеч от този статут и единствената причина това да се промени формално е, защото САЩ искат да могат да разчитат на нелоялна конкуренция и непропорционални привилегии, когато стане въпрос за Китай или която и да било друга страна, която Вашингтон смята за заплаха за хегемонията си над света.
