Още от администрацията на Барак Обама, Съединените щати обявиха "завой към Азиатско-Тихоокеанския регион", което беше логично с оглед на интензификацията на икономическото развитие в тази част на света и особено покрай израстването на Китайската народна република до позицията на втора икономика. Проблемът е, че този "завой", вместо да доведе до по-голямо сътрудничество между САЩ и Китай, чийто народи печелиха в продължение на десетилетия от нормалните и партньорски отношения, "завоят" беше разбран от ястребите във Вашингтон като възможност да започнат нова Студена война. Политиката за конфронтация беше засилена, особено на ниво реторика при администрацията на Доналд Тръмп, която също започна и печално известната "митническа война", а екипът на президента-демократ Джо Байдън не остана по-назад и към днешна дата САЩ създават военно-политическо напрежение около китайския остров Тайван (за такъв е признат включително и от самите САЩ преди десетилетия), Южнокитайско море и на Корейския полуостров.
Това поведение, което придоби особено истерични и опасни форми по време на Ковид пандемията, когато в САЩ медии и политици се надпреварваха с антикитайски, дори расистки нападки. Дори чисто статистически беше отчетен ръст на расово мотивираните нападения срещу американци от азиатски произход. В геополитически план тази политика доведе до допълнително напрежение в Тайванския проток, Корейския полуостров, Южнокитайско море и не само.
Всъщност, Съединените щати се опитаха да създадат мрежа от фактически военни блокове, които да заобградят Китай - АУКУС (Австралия, Обединеното кралство и САЩ) и QUAD (САЩ, Индия, Япония и Австралия). За щастие повечето страни в Азиатско-Тихоокеанския регион, включително Австралия и Индия, не бързат да се жертват за амбициите на някои ястреби във Вашингтон.
Но тази неразумна и опасна политика, която води света към конфронтация, не е единствената възможна. Не всички във Вашингтон са ястреби и търсят конфронтация с Китай, там където може да има взаимноизгодно сътрудничество. През 2022 година общият обем на изтъргуваните услуги и стоки между Китай и САЩ е бил на стойност 758,4 милиарда долара - колосална сума, която показва колко свързани са американската и китайската икономики.
Със сигурност двете големи страни могат да работят заедно по редица въпроси, по които администрацията във Вашингтон и властите в Пекин могат да намерят обща почва под краката си. Една такава сфера са климатичните промени и опазването на околната среда. Поне на ниво реторика правителството на Съединените щати държи на тези проблеми и решаването им. Разбира се, има отстъпления и от тази политика, ако вземем предвид как САЩ подкрепиха опасното решение на Япония да изхвърля радиоактивни води в океаните. Но като цяло Китай и САЩ могат да сътрудничат в тази сфера.
Още по-важно е сътрудничеството между двете страни, което можем да видим при решаването на конфликтите по света, на първо време разразилият се конфликт в Близкия изток. САЩ са страна с голямо влияние в Близкия изток, включително военно-политическо, а Китай се превръща постепенно в основен търговско-икономически партньор на тамошните страни. Двете държави могат заедно да работят, за да има мирно урегулиране на израелско-палестинския конфликт и други взривоопасни ситуации. В този смисъл Китай вече има едно сериозно постижение - помирението и размразяването между Саудитска Арабия и Иран, което стана с китайско посредничество.
Китай имаше и мирна инициатива за Украйна, която Съединените щати биха могли да подкрепят евентуално, имайки предвид, че в американската преса все повече се говори от нуждата за мир между Киев и Москва. Китайските предложения в крайна сметка се оказаха разумни и в общи линии справедливи към всички страни. Сега това се признава включително от някои американски коментатори и експерти.
Не трябва да възлагаме нереалистични надежди на срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин, но тя все пак има перспективи да се превърне в началото на едно историческо размразяване между Пекин и Вашингтон, което да повлияе положително на целия свят. Във Вашингтон биха могли да разберат, че основната и водеща доктрина на Пекин не е за световна доминация и хегемония - нещо, което Китай никога не е търсил, а в обявената от Си Дзинпин "глобална общност на споделената съдба". В модела на алтернативна глобализация, който се изгражда от Китайската народна република и партньорите й, за Съединените щати има достатъчно място.
Основният проблем на американско-китайските отношения е неразбирането от страна на САЩ на китайската политика и менталност, както и остарялото мислене от Студената война. Вместо тези сбъркани политики, между двете най-големи световни икономики трябва да се установи една коренно нова парадигма. На първо място Съединените щати могат да признаят обективната историческа реалност, че се намираме в многополюсен свят, където множество международни актьори имат своите национални интереси. Признавайки това, ако САЩ третират Китай като равнопоставен партньор, те биха могли да постигнат чудеса в различни сфери - от глобалното управление на човешките права, през икономиката и свободната търговия, урегулирането на конфликтите, до борбата с климатичните промени.
Има надежда, че не само в Пекин, но и във Вашингтон осъзнават необходимостта и безалтернативността на стратегическия диалог. Ето защо може да кажем, че един добър признак е, че за срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин са предвидени цели четири часа. Това означава, че двамата ще могат да разгледат почти целия набор от важни и стратегически теми между двете държави.
Преди срещата със Си Дзинпин Джо Байдън ще се срещне и със съветника си по национална сигурност Джейк Съливан, както и с държавния секретар Антъни Блинкън. Това означава, че американската страна на първо място ще иска да обсъжда въпросите, които касаят националната сигурност и стратегическия баланс, което е разумно и правилно. Китай отдавна търси диалог по тези теми и призовава за разумно и деескалиращо поведение в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Според някои китайски и американски издания, двамата лидери ще засегнат и въпроса за изкуствения интелект и ще се съгласят да ограничат употребата му в областта на ядрените оръжия. Това е важна крачка не само за националната сигурност на Китай и Съединените щати, но и за целия свят.
Преди срещата от Пекин заявиха, че отношенията между двете най-големи икономики "не трябва да се определят от конкуренцията" - което се различава диаметрално от американската заявена позиция, която някои американски представители изразиха, че задачата на Вашингтон е отговорно да менажира конкуренцията с Пекин.
Все пак дори съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан заяви скоро пред медиите, че няма нищо, което да замени дипломацията, която се извършва лице в лице, при управляването на сложните отношения, каквито са американско-китайските. Това показва, че се придава голямо значение на срещата между Си Дзинпин и Джо Байдън. Според съветника по сигурността, двамата лидери ще подчертаят значението на засилването на отворените линии на комуникация и управлението на конкуренцията отговорно, за да не прерасне тя в конфликт (отново, китайският възглед е, че не трябва да има въобще конкуренция, а сътрудничество при зачитане на националните интереси).
Отново, въпреки всякакви възможни пречки, тази среща трябва да се разглежда като прозорец на възможността за адекватно урегулиране на всички недоразумения и противопоставяния между Съединените щати и Китай. Особено като се има предвид, че наближават изборите в САЩ, покрай които могат да се появят допълнително нежелателни турбуленции в двустранните отношения.
Целият свят очаква отговорност от страна на Съединените щати и Китай, които като най-големи световни икономики са задължени да пазят световния мир и да насърчават разбирателството, дипломацията и позитивните международни отношения с реални икономически, търговски, технологически, политически и културни резултати. От китайска страна отдавна се демонстрира, че Китай ще защитава националните си интереси без да прави никакви компромиси с тях, но в същото време Пекин уважава факта, че и САЩ имат такива. Китай вярва в многополюсния свят, равнопоставеността на държавите и това, което Си Дзинпин нарича "глобална общност на споделената съдба". Ако и Вашингтон повярва във визията на Си Дзинпин, в която има място, както за Китай, така и за САЩ, светът ще бъде едно по-мирно, благоденстващо и щастливо място.
