По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-стратегическата реалност на Итуруп и дипломатическият клин
Визитата на руския държавен глава на остров Итуруп не е спонтанна демонстрация на суверенитет, а планирана стъпка с ясно определен военно-стратегически адрес. Островът, заедно с Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи, формира естествена бариера, която контролира изхода на Охотско море към открития Атлантически и Тихоокеански океан. Според военни наблюдатели, разполагането на бреговите ракетни комплекси „Бал“ и „Бастион“, както и модернизацията на летището „Буревестник“, отдавна са превърнали южната част на Курилската гряда във форпост за противодействие на американското присъствие в Североизточна Азия.
Реакцията на новата японска администрация на чело с министър-председателя Санае Такаичи, която определи пътуването като „абсолютно неприемливо“, бе последвана от светкавично дипломатическо противопоставяне. Японският външен министър Тошимицу Мотеги връчи протестна нота на руския посланик Николай Ноздрев, настоявайки за незабавно предаване на позицията на Токио в Москва. В отговор бе задействана процедура по призоваване на японския посланик в Русия. Обяснението на японската дипломатическа мисия, че посланикът е възпрепятстван поради заболяване и може да се яви едва на 18 август, беше прието със сериозен скептицизъм в Москва — руският външен министър Сергей Лавров открито посъветва Токио да спре с опитите за отклоняване на вниманието от собствената си милитаризация.
Тук проличава първият сериозен разлом. Поведението на японския дипломатически корпус изглежда като опит за печелене на време и синхронизация с Вашингтон, а не като самостоятелна външнополитическа линия.
Ревизионизъм срещу Ялтенско-Потсдамския мир
За да се разбере защо Пекин реагира толкова светкавично в подкрепа на Москва, трябва да се излезе от тесния контекст на руско-японските търговски отношения. Китайското външно министерство направи пряка връзка между исканията на Токио и опитите за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Това е точката, в която интересите на Москва и Пекин съвпадат напълно.
За Пекин въпросът за Курилите е пряко свързан със статута на островите Дяоюйдао (Сенкаку), върху които Китай претендира за суверенитет, позовавайки се на капитулацията на империята от 1945 г. Ако на Токио бъде позволено да оспорва правната сила на решенията от Кримската (Ялтенската) и Потсдамската конференции, това автоматично отваря вратата за ревизия на всички териториални граници в Източна Азия.
Американската позиция, изразена от посланика на САЩ в Токио Джордж Глас, че Вашингтон признава японския суверенитет над спорните острови още от 50-те години на миналия век, е пълна илюстрация на геополитическия прагматизъм на Белия дом. Трябва обаче да припомним историческите факти, които често се спестяват в западния дискурс:
- 1945 г.: На Ялтенската конференция лидерите на СССР, САЩ и Великобритания подписват споразумение, според което след поражението на Япония Курилските острови се предават на Съветския съюз.
- 1951 г.: По време на Санфранциската конференция Япония официално подписва мирен договор, в който се отказва от всички права, правни основания и претенции към Курилските острови и Южен Сахалин (Член 2, точка c).
- Пропускът в Сан Франциско: Под натиска на САЩ в текста на договора съзнателно не е вписано в полза на коя държава се извършва отказът. Това дава възможност на Вашингтон по-късно да използва казуса като инструмент за натиск срещу Москва. СССР отказва да подпише този вариант на договора именно поради липсата на ясен правен субект.
