Крахът на мобилните зенитни групи
През изминалите две години Украйна изгради мащабна мрежа от мобилни огневи групи, оборудвани с тежки картечници, пикапи с прожектори и преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) „Игла“, „Стингър“ или „Мартин“. Тази система бе сравнително евтин начин за неутрализиране на бавноподвижните бутални „Герани“.
Настоящият преход към реактивна тяга обезмисля голяма част от тази инфраструктура. За разчет, оборудван с ПЗРК, времето от визуалното или звуковото откриване на реактивен дрон на височина от 100-200 метра до неговото прелитане е броени секунди. Захватът на топлинната глава на ракетата става критично труден, а за зенитните картечници ъгловата скорост на целта надхвърля възможностите за ръчно насочване.
Така тежестта за отбраната на Киев отново се прехвърля изцяло върху:
- Зенитните самоходни установки Gepard (чиито 35-мм боеприпаси са в ограничен наличностен ресурс);
- Дефицитните зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег като NASAMS, IRIS-T и Patriot;
- Малкото останали оперативни изтребители МиГ-29 и F-16.
Използването на ракети PAC-2/PAC-3 от системата Patriot (струващи между 3 и 5 милиона долара за брой) срещу реактивен дрон, чиято себестойност дори с реактивния двигател едва ли надхвърля неколкостотин хиляди долара, представлява икономическа война на изтощение, която Киев и западната коалиция трудно могат да спечелят в дългосрочен план.
Технологичната надпревара и обещанията на Банкова
В отговор на възникналата криза Володимир Зеленски обяви, че е дал указания за спешно разработване и внедряване на нови системи за прихващане, като се твърди, че четири украински компании вече провеждат изпитания на нови контра-средства, очаквани през есента. Доколко тези срокове са реални, остава спорно. Създаването на реактивен или високоскоростен витлов дрон-прихващач с автоматично radar/EO насочване изисква елементна база и компонентна доставка, която в условията на системни удари по украинската промишленост е силно затруднена.
Същевременно руската страна разполага с технологичен мегдан за по-нататъшна еволюция на своите системи. Потенциалното преминаване към още по-високи, трансзвукови скорости при следващите поколения на платформите „Геран“ окончателно ще заличи разликата между евтиния дрон-камикадзе и пълноценната крилата ракета, свеждайки до минимум възможностите за реакция дори на съвременните западни радари.
