Неговата политика е много популярна. Никой не може да отрече, че Путин до голяма степен е отговорен за изваждането на Русия от калта, в която беше хвърлена от същите хора, които я атакуват днес. Само тези, които са живели през ужасните 90-те, знаят каква е била Русия преди Путин, с тотално опустошение на икономиката и безпрецедентна човешка деградация.
И много от тях знаят, че истинските виновници са великите империалистически сили, преди всичко Съединените щати, които се опитаха да поробят Русия и днес не могат да приемат това фантастично възстановяване.
Но Путин успя да възстанови Русия само защото приложи майсторска политика. Той обедини около проекта си различни идеологически сектори, вариращи от ултраконсервативни и крайнодесни монархисти, които изпитват носталгия по царизма, до ортодоксални комунисти, които са фанатици на Йосиф Сталин.
Следователно повечето хора, които гледат на днешна Русия, са объркани от природата на политиката на Путин. Има такива, които го наричат фашист, има и такива, които го наричат комунист.
Въпросът е, че Путин много добре познава чувствата и психологията на руския народ. Чувството за семейство и запазване на традиционните обичаи е дълбоко вкоренено в обикновеното население, което му придава консервативен характер.
В същото време, през 70-те години съветско управление събуждат неговото политическо съзнание за изграждане на колективистична, справедлива и равноправна държава.
Неолибералният шок от 90-те години разпадна както традиционното семейство, така и социалната държава. Руснаците почувстваха нещастието повече от всеки друг народ, въпреки че виждаме, че дори в Съединените щати, земя на либерален капитализъм от 150 години, милиони граждани са възмутени от атаките срещу качеството им на живот.
Всъщност капитализмът е отговорен основно за унищожаването на семейството и традиционните ценности, които бяха уважавани в съветския период и до известна степен по време на социалната държава в западните страни.
Основната причина обаче за изключителната популярност на Путин и обединението на толкова различни сектори на обществото се крие в идентифицирането на човека, който е отговорен за това разпадане. Руснаците осъзнават, че това е причинено от потисничеството на империалистическата система над Русия.
А обединяващата ос на руското общество е борбата за независимост и окончателно национално освобождение срещу това империалистическо потисничество. Това е във всички речи на Путин и както десните, така и левите руснаци заявяват, че това е голямата борба на тяхната страна. Това стана ясно от началото на специалната военна операция в Украйна.
Но народната подкрепа не е достатъчна, за да може един владетел да провежда успешно своята политика. Имате нужда от решителност и прагматизъм. Наивни предразсъдъци, детински вярвания и пасивност пред врага биха довели до провала на вашия проект.
Путин, като всеки смъртен – и като всеки политик националист, в смисъл да има идеи и проекти, съответстващи на интересите на националния буржоазен елит – първоначално се ръководеше от емпиризма, само за да открие, че е бил наивен и грешен, вярвайки, че враговете му биха станали приятели.
Осъзнавайки, че няма много алтернативи за напредъка на неговата политика, той постепенно изоставя вярата си в сътрудничество с имперските сили. Това не трябва да става само от външнополитическа гледна точка, но най-вече вътрешно.
Периодът на Елцин показа, че руската държава е заразена с чуждестранни агенти, които са проникнали през съветската епоха. Путин извърши чистка на тези агенти и оборудва държавата с доверени хора, потисна проимпериалистическата опозиция и влезе в споразумение с руската национална буржоазия (известните „олигарси“) и работническата класа на страната, защото това са секторите, чиито интересите противоречат на тези на империалистическите сили и единната борба на тези класи е единствената, която може да защити страната от чуждо господство. Това беше – и все още е – мнението на Путин.
Мнение, което до момента е доказано отчасти вярно. Възстановяването и успехът на Русия показват това. Но много руснаци са съгласни, че има още работа за прочистване на държавния апарат от петата колона.
Той все още съществува в рамките на държавната бюрокрация, на позиции за вземане на решения като парламента, въоръжените сили и регионалните единици. Тя съществува преди всичко в така наречените сектори на гражданското общество, особено средната класа и буржоазията.
Въпреки че Путин има 87% обществена подкрепа – както е изразено в анкетите – все още има много хора, които биха искали да видят Русия подчинена на САЩ, дори и да не го признават публично или съзнателно.
Този нов мандат може да даде шанс на Путин да смаже тези сектори, които са донякъде остатъчни, но опасни поради връзките си с чужбина.
Превод: СМ
