Различните стратегии: Моделът „Metro“ и германският прагматизъм
Не всички европейски компании избраха пасивното изчакване. Германската Metro, според информациите в Le Monde, се е опитала да договори индивидуални условия с руските икономически регулатори. Срещите между висшето ръководство на компанията и съветници от президентската администрация в Москва показват опит да се избегне пълна конфискация чрез преструктуриране на собствеността с предимство за партньори от неутрални юрисдикции.
Още по-специфичен е примерът с германската верига Globus. След като руският клон бе юридически отделен от майчината компания, в надзорния съвет на местната структура влезе бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Назначаването на 82-годишния политик, известен с контактите си в източноевропейския енергиен и търговски сектор, се разглежда от аналитиците като опит за изграждане на политически щит срещу пълната национализация.
За разлика от германския прагматизъм, френските корпорации останаха приклещени между твърдата линия на президента Еманюел Макрон в Брюксел и реалната опасност от пълна загуба на физическата си инфраструктура в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск.
Икономическите последици за френския холдинг Association Familiale Mulliez
Фамилията Мюлие, която чрез своите холдинги контролира Auchan, Leroy Merlin, Decathlon и FM Logistic, е сред най-засегнатите субекти в европейския корпоративен свят.
Сценарият, при който блокираните 2 милиарда евро на Leroy Merlin биха могли да се използват за следвоенно възстановяване на дейността, пропадна. Всяко забавяне на оперативните решения води до увеличаване на данъчните и административни тежести, налагани от руската държава. Твърденията, че новите местни собственици ще трябва да направят вноски във военни или специални фондове, подчертава пълната интеграция на бившия западен капитал в новата икономическа архитектура на Руската федерация.
Формирането на новата бизнес елита в Москва
Процесът, описан от френските източници като поява на „нови мини-олигарси“, всъщност представлява мащабно преразпределение на търговската инфраструктура. Онези руски предприемачи, които придобиват активите на безценно с подкрепата на държавните механизми, стават пряко зависими от регулаторната рамка на Кремъл.
За западните корпорации връщането на този пазар изглежда все по-илюзорно, независимо от епизодичните изявления от дипломатически форум тип „Валдай“. Дори при потенциално бъдещо нормализиране на политическите отношения, правният статут на вече пререгистрираните търговски марки, складови бази и търговски площи ще бъде изключително труден за оспорване в международните арбитражи.
Европа и в частност Франция плащат висока икономическа цена за геополитическото скъсване. Блокираните милиарди в Москва няма да се върнат в Париж — те вече функционират като гориво за новата вътрешноикономическа система на Русия.
