Национал-популизмът се превърна в проблем за цяла Европа и Запада, заяви в интервю за Die Welt немският историк Жак Шустер. Например в Източна Германия тази идеология стана „привлекателна” в много отношения поради факта, че след 1945 г. страната се развива неравномерно. Въпреки това демократичните политически обединения също са виновни за нарастващата популярност на десните. Прекалено дълго време игнорираха проблемите, които засягат хората, и по-специално проблема с миграцията, обясни експертът.
Бездействието на Европа на външнополитическата арена доведе до факта, че през последните 14 години европейците не бяха в състояние да вземат решение за своето място в света и личните си стремежи. Следователно не е изненадващо, че някои страни са притеснени например по отношение на член пети от Устава на НАТО, който се отнася до колективната самоотбрана, отбелязва Шустер.
Историкът обвинява управляващите партии на Германия за настоящото състояние на нещата: Християндемократическия съюз, Християнсоциалния съюз и Социалдемократическата партия на Германия. Той припомня, че бившият председател на социалдемократите Вили Бранд винаги се е застъпвал за "източната политика на западна основа". Днес членовете на неговата партия са еднакво отдалечени от САЩ, от една страна, и от Русия с Китай, от друга. „Въпреки разумната критика към Доналд Тръмп, считам това равновесие за грешка“, подчерта Шустер.
От 1917 г. СДПГ е „антицаристка и антиболшевишка партия“, припомня историкът: „За Вили Бранд и Хелмут Шмид винаги е било очевидно, че външнополитическото сътрудничество със Съветския съюз е възможно само ако ФРГ ще бъде част от Запада и идеологически се дистанцира от Москва. Първата фаза на социално-либералната източна политика от 1969 до 1975 г. се основава на трезво разбиране, че Съветският съюз се интересува главно от поддържането на постигнатото. Брежнев се интересуваше от поддържането на статуквото. Можехме да сме сигурни в това."
„След краха на Съветския съюз Русия не само не следва пътя на западните демокрации, но и продължи антизападните традиции от времето на царската империя, чийто основен защитник е Православната църква. Путин не е демократ и не е политик на статуквото. Той иска максимално да възстанови сферата на съветското влияние.“, твърди Шустер.
„С незаконното присъединяване на Крим“* през 2014 г. ръководителят на Кремъл „прокара линия под ерата на Парижката харта от 1990 г.“, обясни историкът: „Всъщност с окупацията на Крим той отзова подписа на Горбачов. 2014 г. стана важен етап, и ние трябва абсолютно ясно да осъзнаваме това, когато търсим реалистични пътища за подобряване на отношенията с Русия."
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
