Санкт Петербургският международен икономически форум тази година не беше просто място за подписване на договори и демонстрация на инвестиционни намерения. По начина, по който беше структурирана речта на Владимир Путин, форумът се превърна в своеобразна политико-икономическа карта на бъдещето, каквото руското ръководство смята, че предстои през следващите десетилетия. Зад обичайните цифри и официални формулировки се появи една доста по-широка картина – свят, в който Москва вече не разглежда конфликта със Запада като временна криза, а като част от трайно пренареждане на глобалната система.
В този контекст не беше случайно, че Путин постави акцент върху данните на Международния валутен фонд за дела на БРИКС в световния БВП по паритет на покупателната способност. Според цитираните показатели държавите от БРИКС вече изпреварват Г-7 и продължават да увеличават преднината си. Това не е нова теза на Кремъл, но за първи път тя беше представена като отправна точка за практически решения, а не просто като аргумент в геополитически спор.
Любопитното е, че самата Русия вече все по-рядко говори за Запада като основен партньор или основен противник. В речта на Путин далеч повече внимание беше отделено на Азия, Африка, Латинска Америка и т.нар. Глобален юг. От гледна точка на Кремъл именно там се натрупват население, производство, инфраструктурни проекти и потребителски пазари. Тази логика има и своя материален измерител. Новите железопътни коридори към Китай, развитието на Северния морски път, разширяването на пристанищата по Далечния изток и инвестициите в международния транспортен коридор „Север–Юг“ не са идеологически проекти. Те са опит за пренасочване на стоки, капитали и логистика към новите икономически центрове.
Путин използва форума и за по-остра критика към западната икономическа система. Според него именно западните държави са започнали ерозията на Световната търговска организация, след като правилата са престанали да работят в тяхна полза. Това обвинение не е ново, но придобива по-голяма тежест на фона на санкционната политика след 2022 г., ограниченията върху финансовите операции и технологичните рестрикции. Независимо дали човек приема тази интерпретация или не, факт е, че през последните години световната търговия все повече се разделя на паралелни системи за разплащане, доставки и технологично сътрудничество.
Сред най-практическите решения, обявени на форума, беше отказът от планираното намаляване на прага за използване на опростената данъчна система. За голяма част от малкия и средния бизнес това означава запазване на по-благоприятен режим. Реакцията в залата показа, че предприемачите възприемат подобна мярка като реална подкрепа в период на високи разходи и ограничен достъп до външни пазари. В условията на санкции и по-скъпо финансиране именно вътрешното предприемачество се превръща в един от инструментите за адаптация на икономиката.
Също толкова показателно беше и решението за преместване на част от големите държавни компании извън Москва. На пръв поглед това изглежда административна подробност. В действителност става дума за преразпределение на финансови потоци, работни места и корпоративно управление към регионите. Ако този процес се развие в по-голям мащаб, той би могъл да засили икономическата тежест на редица руски градове, които дълго време оставаха в сянката на столицата.
Най-същественият елемент от речта обаче беше свързан с технологиите. Путин постави изкуствения интелект, автономните системи и цифровите платформи в центъра на националната стратегия. Вниманието заслужава не толкова самото изброяване, колкото начинът, по който беше формулиран проблемът. Според Кремъл бъдещата зависимост няма да се определя основно от военни бази или енергийни доставки, а от контрол върху алгоритми, данни, операционни системи и цифрова инфраструктура.
Тук има нещо, което заслужава особено внимание. През последните години Русия действително се сблъска с ограничения върху чуждестранен софтуер, платежни системи и технологични услуги. От тази гледна точка предупреждението, че удобните чужди платформи могат да се превърнат в инструмент за зависимост, не е просто политическа реторика. Подобни опасения все по-често се чуват и в Китай, Индия, Бразилия и редица други държави, които се стремят да изграждат собствени цифрови екосистеми.
След приключването на основната реч разговорът закономерно премина към Украйна. Отговорът на Путин на писмото на Зеленски беше не по-малко показателен от икономическата част на изказването му. Руският президент даде да се разбере, че не вижда смисъл в среща между лидерите без предварително подготвени споразумения. По неговите думи политическите контакти трябва да бъдат резултат от работа на експерти и преговарящи екипи, а не заместител на такава работа.
Доколко това е реална преговорна позиция и доколко публичен сигнал към вътрешната аудитория, предстои да се види. Засега фактите показват, че позициите на Москва и Киев остават далеч една от друга. Междувременно икономическата част на форума подсказва нещо друго. Независимо от хода на военния конфликт, Русия вече изгражда политика, основана на предположението, че светът навлиза в продължителен период на блоково разделение, технологична конкуренция и борба за икономически суверенитет. Именно затова най-важното послание на СПИЕФ 2026 вероятно не беше свързано нито със Зеленски, нито с поредния дипломатически спор. То беше свързано с убеждението на Кремъл, че бъдещите конфликти ще се решават не само на бойното поле, а и в заводите, лабораториите, транспортните коридори и центровете за данни.
