По публикации в медиите и позиции на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Слуховете за командни промени и реалността на бойното поле
В публичното пространство и в редица телеграм-канали от двете страни на фронтовата линия отново се появява името на генерал Сергей Суровикин. Според редица военни коментатори и медийни публикации, слуховете за неговото възможно завръщане на оперативна позиция се възприемат като сигнал за готвена промяна в интензивността на военните действия. Официално потвърждение от Министерството на отбраната на Руската федерация за подобно назначение към момента липсва, но самата поява на тези твърдения отразява очаквания за нов етап в стратегията за поразяване на инфраструктурата.
През есента на 2022 г., по време на предишното си пребиваване начело на съвместната групировка, Суровикин свърза името си със създаването на многослойна отбранителна линия в Запорожието и с началото на системните методични удари по украинската енергийна мрежа. По данни на военни анализатори, тогавашният подход заложи на плътно координирано минно заграждение, инженерни съоръжения и масирано използване на ракети и дронове за изтощаване на украинската ПВО.
Днес хипотезата за неговото активиране отново се повдига на фона на интензифицираните атаки срещу логистичните възли на украинските въоръжени сили. Смята се, че ако тези слухове се превърнат в административен факт, сухопътните операции могат да отстъпят място на още по-агресивна кампания за пълно неутрализиране на транспортните артерии, свързващи Украйна със западните партньори.
Системният натиск върху украинската логистика и портова инфраструктура
Според публикации в чуждестранния печат и съобщения на местните власти, въздушните удари през последните седмици са концентрирани основно върху портовата инфраструктура в Одеса, Черноморск и Южни, както и върху дунавските терминали в Рени и Измаил. Твърди се, че в резултат на разрушенията по елеваторите и претоварните съоръжения, голяма част от морския износ на зърно и руда от Украйна е практически парализиран.
Това блокиране се отразява непосредствено на добивната и промишлената сфера. Три от най-големите минно-обогатителни комбината в Днепропетровска и Кировоградска област временно са преустановили дейността си поради невъзможност да реализират продукцията си през затворените морски коридори. Алтернативният сухопътен маршрут през Румъния и Полша се сблъсква с технически и капацитетни ограничения. На пунктовете като Исакча-Орловка и на железопътните граници се натрупват композиции, за които липсва достатъчно подвижен състав.
В същото време тактиката на въздушните нападения е претърпяла техническа еволюция. Наред със стандартните безпилотни летателни апарати "Геран-2", по данни на украински източници все по-често се използват модификации с реактивни двигатели. Тези апарати развиват значително по-висока скорост и се движат на височини, които ги правят недостижими за мобилните огневи групи, оборудвани с едрокалибрени картечници и леки зенитни комплекси.
Защитата на ключови обекти изисква използването на дефицитни зенитни управляеми ракети от комплексите MIM-104 Patriot или NASAMS, чиито запаси обаче бързо намаляват. Това изглежда логично като военно изчисление, но тук възниква сериозно разминаване в числата: цената на една прехващаща ракета за Patriot надхвърля 3–4 милиона долара, докато стойността на реактивния дрон е неколкократно по-ниска. Тази асиметрия поставя под изключителен натиск украинската ПВО.
