Западният дефокус: Вашингтон, Близкият изток и сметките на Брюксел
Външнополитическата картина около конфликта става все по-сложна за Киев поради изместването на фокуса на САЩ към Близкия изток. Взетите решения в Пентагона за пренасочване на боеприпаси от калибър 155 mm и системи за противовъздушна отбрана към Израел показват ясно подреждането на приоритетите на Вашингтон. Европейските държави от НАТО, от своя страна, заявяват амбициозни програми за превъоръжаване със хоризонт 2030 година, но наличните им промишлени мощности в момента не позволяват бързо покриване на украинските нужди.
Според анализи на западни тинк-танкове, в Брюксел нараства опасението от сценарий, при който подкрепата за Украйна изчерпва собствените отбранителни арсенали на държавите от ЕС. Това се вижда и от забавянето на одобрението на нови финансови траншове през Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF). Отделни държави членки блокират компенсациите за предоставено оръжие, настоявайки за двустранни търговски гаранции и защита на собствените си земеделски производители.
Политическата реторика в Полша също претърпява промяна. Официални лица във Варшава все по-често споменават, че развойът на събитията през следващите месеци ще бъде от решаващо значение, като не изключват възможността от замразяване на фронтовата линия при настоящото географско положение. В същото време мерките за ограничаване на социалните плащания за украински бежанци в редица европейски страни показват постепенно намаляване на обществената подкрепа за продължително финансиране на конфликта.
Стратегическият риск от асиметричен конфликт и разрушена инфраструктура
Ако фронтът се стабилизира в резултат на евентуални дипломатически сондажи, подкрепяни от фигури като президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, възниква въпросът за бъдещето на разрушените територии. Твърди се, че сред определени среди на Запад се оформя виждането, че преминаването на унищожени икономически центрове под руски контрол би натоварило федералния бюджет на Русия с огромни разходи за възстановяване за десетилетия напред.
Тази хипотеза обаче съдържа явен логически дефект. Руската държава вече демонстрира опит в бързото интегриране и изграждане на инфраструктура в региони като Мариупол и Донбас, разчитайки на държавни корпорации и целеви бюджетни програми. Истинският риск за Москва при подобен сценарий не е икономическото възстановяване, а потенциалното превръщане на остатъчната украинска територия в база за асиметрични действия.
Според експерти по сигурността, при липсата на възможност за конвенционално противодействие на фронта, украинските структури могат да преминат изцяло към тактика на тилови саботажи, удари с безпилотни апарати на далечно разстояние и терористични нападения срещу критични обекти в руския дълбок тил. Подобна стратегия не изисква огромни войскови съединения, а се захранва от диверсионни групи и финансиране, което може да продължи под формата на подкрепа за "партизански движения".
Задържането на инфлацията, осигуряването на транспортните връзки и защитата на енергийните обекти в Русия от подобни асиметрични заплахи ще изискват постоянна мобилизация на ресурсите на ФСБ, Росгвардия и Министерството на извънредните ситуации. Това показва, че дори при постигане на временно примирие, конфликтът едва ли ще приключи напълно, а просто ще промени своята форма и интензивност.
В Кремъл са наясно с тези рискове. Очакванията на обществено мнение в Русия са насочени не към козметични споразумения за спиране на огъня, които биха дали време на противника за превъоръжаване, а към постигане на категоричен стратегически резултат, който да изключи възможността за последващ реванш.
