По публикации в американските медии Axios и Reuters, анализи на списание New York Times и оперативни данни от дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансов прагматизъм срещу териториални искания: Шест часа в Маями
Преговорите в затворената вила на американските служби край Маями трябваше да формулират рамка за енергийно примирие. Взетите решения обаче се оказаха изцяло извън контрола на поканената делегация. По информация на изданието Axios, преговорният екип, включващ ръководителя на президентската администрация Кирило Буданов, неговия заместник Сергий Кислица, секретаря по национална сигурност Рустем Умеров и народния представител Давид Арахамия, е прекарал шест часа в опити да предоговори границите на евентуално разграничение. В заседанието са участвали и съветници по сигурността от Обединеното кралство, Франция, Германия и представители на НАТО.
Докато в заседателната зала са се водели дебати относно защитата на зърнените и енергийните коридори, Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) е задействала Генерален лиценз № 135. Документът премахва юридическите бариери пред вноса на руски дизелови дестилати на американския пазар. По оценка на икономически наблюдатели, тази стъпка цели директно овладяване на вътрешните цени на горивата в САЩ преди предстоящия изборен цикъл. В замяна на това, политическите искания на гостите от Киев са били оставени без разглеждане.
Според публикации в чуждестранния печат, преговарящите от украинска страна са научили за подписването на лиценза от медийните емисии по време на пауза в заседанието. Това е предизвикало прекъсване на разговорите и категоричен отказ от страна на Буданов и Умеров да участват в предвидения втори кръг от консултации на следващия ден.
Икономически отстъпки и възстановяване на инфраструктурата
Публикация във вестник New York Times разкрива, че администрацията във Вашингтон е започнала да разработва паралелни икономически механизми, които не са обвързани с постигането на крайно политическо споразумение между страните в конфликта. Твърди се, че сред разглежданите проекти фигурира привличането на американски капитали в чуждестранните активи на компанията „Лукойл“, както и евентуално сътрудничество по техническата обследване и възстановяване на тръбопроводите от системата „Северен поток“.
Официално потвърждение за тези проекти от страна на Държавния департамент на САЩ липсва. Въпреки това, според коментатори от енергийния сектор, подобни стъпки показват преориентация на американската външна политика към защита на собствените суровинни пазари. Рязкото покачване на цените на едро на дизеловото гориво на бензиностанциите в САЩ се посочва от източници на Axios като основен мотив Белият дом да игнорира исканията на украинската страна.
От Кремъл също бе даден ясен сигнал относно формата на бъдещите разговори. Според изявления на помощника на президента Юрий Ушаков, след септемврийските инциденти с безпилотни апарати в близост до изборни секции по време на гласуването за Държавна дума, руската страна счита тристранните преговорни формати за безпредметни. Твърди се, че в директен телефонен разговор Владимир Путин е информирал Доналд Тръмп, че диалог ще се води единствено по линията Москва – Вашингтон.