Енергийният завой: Дамаск търгува руския петрол срещу отмяна на санкциите
Паралелно с вътрешнополитическото пренареждане, новата власт в Дамаск предприе мащабна геополитическа търговия с Вашингтон. По информация на агенция Ройтерс, сирийската страна официално е информирала администрацията на САЩ за готовността си драстично да съкрати вноса на руски суров петрол.
За да се разбере мащабът на този ход, са нужни сухите числа от търговския баланс. През първата половина на 2026 г. доставките на руски петрол за Сирия отбелязаха скок от 75%, достигайки приблизително 60 000 барела на ден. Нещо повече – според оценки на местни анализатори, около една трета от тези количества са били предназначени за реекспорт през средиземноморските терминали Банияс, Тартус и Латакия.
Дамаск плащаше на Москва за тези количества главно поради пълната липса на алтернативи и тежкия натиск на американските санкции. В момента, когато Белият дом загатна за възможността Сирия да бъде извадена от списъка на държавите – спонсори на тероризма, новите сирийски управляващи бързо пренаредиха приоритетите си.
Според източници от преговорния екип, американските представители не са поставили отказа от руски суровини като официално, ултимативно условие. Те просто са поискали информация за енергийните потоци. Отговорът от Дамаск обаче е бил светкавичен – поемане на ангажимент за постепенно прекратяване на руския внос.
Тук обаче сметките на новата власт може да се сблъскат с суровата инфраструктурна реалност.
Преди гражданската война от 2011 г. Сирия произвеждаше около 383 000 барела петрол дневно и над 9 милиона кубически метра природен газ, разполагайки с доказани запаси от 2,5 милиарда барела петрол (около 341 милиона тона). Инфраструктурата обаче е в развалини. За да възстанови добива, Дамаск вече води преговори със западни гиганти от ранга на TotalEnergies и ConocoPhillips. Но докато тези инвестиции материализират първите си барели, ще изминат години.
Алтернативата, на която се разчита в момента, е увеличаване на транзита и вноса на иракски петрол от северните и централните находища на Ирак през сирийската тръбопроводна мрежа до пристанищата Банияс и Тартус, както и с разклонение към ливанското пристанище Триполи. Този маршрут става критично важен на фона на геополитическото напрежение около Ормузкия проток.
Дали обаче иракските количества ще бъдат достатъчни да покрият вътрешния дефицит на горива на Сирия без риск от драстичен скок на цените и социални вълнения? Числата за момента не дават твърда гаранция.
Трансформацията на Хмеймим и Тартус: Компромис или формален изход?
Най-сериозният показател за променената геополитическа архитектура в Близкия изток е подписването на новия меморандум между Москва и Дамаск относно статута на руските военни обекти.
Според официално обявения текст от сирийското външно министерство, гражданската инфраструктура – включително пистата на летище Хмеймим и четвъртото търговско кейово място на пристанище Тартус – преминава под пряк сирийски контрол. Самите военни съоръжения губят досегашния си екстриториториален статут и се превръщат в „съвместни учебни центрове“. За прехода е предвиден тримесечен гратисен период.
Официалният тон на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че това споразумение дава „допълнителен тласък“ на традиционното приятелство, трудно прикрива сериозния компромис, на който бе принудена да се съгласи Москва. Припомняме, че базовото споразумение от 2017 г. бе сключено за срок от 49 години с автоматично удължаване и даваше на руските сили почти пълна автономия.
Според Николай Сухов, старши научен сътрудник в ИМЕМО към Руската академия на науките, разчитането на този меморандум като гаранция за трайно руско присъствие е прекомерно оптимистично. Новата форма – „съвместни учебни центрове“ – оставя висящ най-важния въпрос: какъв реален военен и логистичен капацитет ще запази Русия в Източното Средиземноморие?
Дамаск на този етап няма интерес от пълно прогонване на руския контингент. Новите власти се нуждаят от:
- Поддръжка и техническа помощ за наличната съветска и руска техника в сирийската армия.
- Кадри за военно обучение.
- Външнополитически лост за маневриране и изнудване спрямо Запада и Анкара.
Интересен е и времевият съвпадеж. Одобряването на меморандума за Хмеймим и Тартус съвпадна по време с задочното произнасяне на смъртни присъди от новия сирийски съд срещу бившия президент Башар Асад, брат му Махер Асад и други висши фигури от предишния режим. Това е ясен сигнал от Дамаск, че връщане назад няма и че всяко бъдещо присъствие на чужди сили ще се договаря при съвсем нови условия.
Играта на Ахмед ал-Шараа е с висок залог. Ако новата власт успее да диверсифицира енергийния си баланс и да получи официална отмяна на американските санкции, статутът дори на тези „съвместни учебни центрове“ бързо може да бъде подложен на нова ревизия.
Въпросът не е дали Дамаск ще продължи да търгува с геополитическите си партньори, а докога координирането между интересите на Вашингтон, Анкара, Москва и местните етнически групи ще удържа Сирия от нов цикъл на фрагментация.
