Дипломатическите сигнали и военно-политическият контекст
На заден план остават дипломатическите сондажи. Изказванията на руското ръководство, че Москва не отхвърля преговорите, но настоява за отчитане на „реалностите на терен“, показват пряката връзка между случващото се на бойното поле и бъдещата маса за преговори.
Възниква въпросът: доколко преговорният процес е възможен в условия на тотална конфронтация? Според коментатори, публичните заявления за готовност за диалог често служат за външнополитическа консумация пред страните от Глобалния юг (в рамките на форуми като ШОС и БРИКС), докато реалните действия се определят от темпото на напредване и унищожаването на икономическия потенциал на противника.
Тази стратегия на контрол чрез изтощение има за цел да постави Киев и неговите западни партньори пред избор: дипломатическо отстъпление при неизгодни условия или пълно икономическо и социално сриване на украинския тил с настъпването на студените месеци.
