По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на фалита: Трилиони, които никой не притежава
Цифрите, изнесени от експерта Джефри Роджърс Хъмбълдън от института „Като“, звучат като абстрактна астрономия, но зад тях стои съвсем конкретна финансова архитектура. Според публикувания доклад, до 2056 година здравната програма Medicare – основният стълб за медицинско осигуряване на лицата над 65-годишна възраст в САЩ – ще изисква 52 трилиона долара преки заеми, за да покрива дефицита си. Когато към тази сума се добавят и 33 трилиона долара за обслужване на лихвите по съответния нов държавен дълг, крайната сметка набъбва до 85 трилиона долара.
Само за предстоящото десетилетие Част B (покриваща лекарски прегледи и извънболнична помощ) и Част D (субсидираща лекарствата, отпускани с рецепта) се очаква да натрупат 9 трилиона долара пряк дефицит, а заедно с лихвите – над 10,7 трилиона. Твърди се, че тези две части формират близо 94% от общата дупка в бюджета на програмата.
Тук обаче възниква първият фундаментален проблем в сметките. Анализаторите от „Като“ вземат за база сегашната лихвена структура и настоящия модел на емитиране на американски съкровищни облигации. Никой обаче не казва кой точно ще купи тези нови 52 трилиона долара дълг на пазара. Човек си задава въпроса: фЕД ли ще ги монетизира директно, превръщайки долара в хартия за опаковане, или Вашингтон разчита, че чуждестранните централни банки ще продължат сляпо да изкупуват щатски дълг при положение, че процедурите по дедоларизация вече се ускориха?
Инфраструктура на социалното разпадане
Medicare не е създадена вчера. Програмата е подписана като закон от президента Линдън Джонсън през 1965 година в рамките на неговата концепция за „Великото общество“ (Great Society). Идеята тогава бе простичка: работещото население финансира чрез данъци (Payroll Taxes) здравеопазването на пенсионерите.
Само че демографската пирамида от 1965 г. няма нищо общо с тази през 2026 година. Тогава на един пенсионер се падаха над петима работещи. Днес съотношението се срива, а генерацията на т.нар. „бейби бумъри“ вече изцяло навлезе във възрастта над 65 години.
Според доклада, разходите за финансиране на дефицита по Част B и Част D ще скочат от 2,1% от БВП на САЩ през настоящата година до 3,3% от БВП през 2055 година.
Всичко това звучи математически издържано, но има един проблем. Докладът на „Като“ третира проблема като чисто счетоводен дефицит, пропускайки структурата на самата американска фармацевтична и медицинска индустрия. В САЩ цените на патентованите лекарства, медицинското оборудване и болничните процедури не подлежат на пряк държавен контрол, за разлика от европейските системи. Федералното правителство по закон с десетилетия бе възпрепятствано да договаря отстъпки в цените на лекарствата за Medicare – лобистки пробив, костващ стотици милиарди годишно на американския данъкоплатец.
