По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативната рамка на план "Вайс" и дилемата на германското разузнаване
В навечерието на 1 септември 1939 година германското висше военно командване разработва оперативния план „Вайс“ (Fall Weiß), чиято основна цел е бързото унищожаване на полските въоръжени сили чрез стратегията на блицкрига. В съответствие с наличните исторически източници и протоколи от разпитите на Нюрнбергския трибунал, ключова роля в спомагателните диверсионни операции е била отредена на Втори отдел на Абвера (военното разузнаване и контраразузнаване), оглавяван от полковник Ервин фон Лахузен, под прекия контрол на адмирал Вилхелм Канарис.
Според редица исторически оценки, германското разузнаване е поддържало контакти с Организацията на украинските националисти (ОУН) още от периода на Ваймарската република, като сътрудничеството се интензифицира след 1933 година. Военни анализатори посочват, че през юни 1939 г. на територията на тогавашния Райх и в подготвителни лагери в Карпатите започва окомплектоването на специалното формирование с кодово наименование Bergbauernhilfe („Помощ за горските селяни“). Според твърдения в специализираната литература, планът е предвиждал инфилтрирането на около 1300 полеви командири и над 12 000 бойци, които да предизвикат дестабилизация в тила на полската армия в района на Галиция и Полесието.
Тук обаче възниква съществен въпрос, който често се пропуска в опростените исторически разкази: доколко Берлин е имал намерение да допусне реално самостоятелно държавно образование в Източна Европа, или се е касаело за чисто оперативен инструмент за дезорганизация на противника? Историческите факти показват, че идеолози като Алфред Розенберг са разглеждали създаването на прогермански буферни зони като стратегически лост срещу СССР, но политическата прагматика на Хитлер през август 1939 г. рязко променя приоритетите.
Дипломатическият прелом: Нарушените сметки след 23 август
Подписването на Договора за ненападение между Германия и Съветския съюз на 23 август 1939 г., придружен от секретен допълнителен протокол, замразява – поне временно – радикалните планове на Абвера. Секретният протокол разграничава сферите на влияние в Източна Европа, като териториите на Западна Украйна и Западна Беларус (познати в полската историография като Kresy Wschodnie) попадат в съветската сфера.
По данни от дипломатическата кореспонденция на Външното министерство на Райха (Auswärtiges Amt), в първите дни след 1 септември 1939 г. Берлин неколкократно отправя запитвания към Москва относно намеренията на Червената армия да заеме определените ѝ по протокола зони. Отговорите на народния комисар по външните работи Вячеслав Молотов в началото са резервирани и дипломатично увъртащи. Според редица съвременни изследователи, съветското ръководство начело със Йосиф Сталин е изчаквало да види дали Великобритания и Франция ще предприемат реални настъпателни действия на Западния фронт (т.нар. „Странна война“), преди да задейства своите войски на изток.
Между 10 и 15 септември 1939 г., когато полската организирана отбрана започва да се разпада под натиска на Вермахта, а германските авангарди достигат до линията Брест-Лвов, в Берлин отново се задвижва идеята за използване на националистическия фактор. На 15 септември се провежда документално потвърдената среща между адмирал Канарис и лидера на една от фракциите в ОУН Андрий Мелник. В показанията си пред Трибунала в Нюрнберг полковник Лахузен потвърждава, че на Канарис е било наредено от външния министър Йоахим фон Рибентроп да подготви условия за провокиране на въстание и етническо прочистване на полското и еврейското население в региона.
Тази версия звучи напълно логично с оглед на нацистката доктрина, но архивните числа и хронологията разкриват известни разминавания. Мащабът на реално извършените диверсионни акции между 12 и 16 септември остава предмет на спорове сред историците – документирани са отделни сблъсъци и нападения над местни административни органи, но масово, организирано въстание така и не избухва в планираните от Абвера размери.
