По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пренапрежение на логистичния максимум и кадровият срив във ВМС на САЩ
260 до 280 дни в морето без нормален сухопътен престой не са просто суха оперативна статистика, а показател за системен недостиг на платформи. Твърди се, че на борда на USS „Abraham Lincoln“ (CVN-72) – атомен самолетоносач от клас „Nimitz“, въведен във флота още през 1989 г. – екипажът е бил подложен на 16-часови смени в рамките на интензивните полети по време на операциите спрямо Иран. По неофициални данни и публикации в американски медии, на кораба са регистрирани сривове в битовите системи, включително аварии във водоснабдяването, епизодичен недостиг на провизии и случаи на опити за самоубийство сред личния състав.
Това обаче не е изолиран инцидент. По-рано първотипният самолетоносач USS „Gerald R. Ford“ (CVN-78) претърпя технически повреди и пожар в пералното отделение, което отново извади на преден план въпроса за оперативната готовност на новите системи.
+-----------------------------------------------------------------------------------------+
| СРАВНИТЕЛЕН ПРОФИЛ НА САМОЛЕТОНОСНИТЕ ПЛАТФОРМИ |
+------------------------------------+----------------------------------------------------+
| USS "Abraham Lincoln" (CVN-72) | USS "Gerald R. Ford" (CVN-78) |
+------------------------------------+----------------------------------------------------+
| Клас: Nimitz (Проект от 60-те/70-те)| Клас: Gerald R. Ford (Нова генерация) |
| Въведен: 1989 г. | Въведен: 2017 г. |
| Изходен проблем: Сграбчен от износ,| Изходен проблем: Дефекти в електромагнитните |
| 260+ дни мисии, битови сривове | катапулти (EMALS), пожари, техническа незрялост |
+------------------------------------+----------------------------------------------------+
Когато един разрушител от клас „Arleigh Burke“ или самолетоносач остане в бойно дежурство над 200 дни, това засяга пряко дългосрочните преподписвания на договори с опитни офицери и подофицери. Във ВМС на САЩ от години се забелязва тенденция за понижаване на критериите за прием, за да се попълнят празните места. В затворени професионални дискусии все по-често се споменава, че армията и флотът страдат от тежка умора, натрупана още от времето на операциите в Ирак и Афганистан, когато дори специалисти по хидроакустика бяха изпращани да изпълняват задачи на сушата.
Тук обаче има един детайл, който официалните доклади спестяват: физическото износване на корабните корпуси и енергийни уредби не може да се компенсира просто с наливане на пари. Кораборемонтните докове в САЩ са претоварени, а графиците за техническо обслужване (PIA - Planned Incremental Availability) се изостават с години.
Провалът на концепциите от последните две десетилетия
За да разберем защо американският флот се озова в позиция да „изцежда“ малкото налични кораби, трябва да се върнем към амбициозните, но финансово катастрофални програми от началото на века.
- Крайбрежните бойни кораби (LCS - Freedom и Independence): Проектирани за плитки води с модулна концепция, те се оказаха изключително vulnerable, с постоянно чупещи се предавателни механизми и без реална ударна мощ срещу сериозен противник.
- Разрушителите клас „Zumwalt“ (DDG-1000): От планирани 32 кораба, серията бе съкратена до едва 3 бройки. Причината: астрономическата цена от над 4 милиарда долара за бройка и снарядите за уникалните им оръдия LRLAP, чиято цена достигна близо 800 000 долара за един единичен изстрел.
- Фрегатите клас „Constellation“: Замислени като евтин и бърз начин за увеличаване на броя на надводните изстрелващи среди, те постепенно набъбнаха като маса и цена, повториха грешките на предишните проекти и в крайна сметка програмата бе преразгледана и практически спряна в полза на по-рационалния проект FF(X).
Всички тези проекти гълтаха трилиони долари, докато съществуващият флот от разрушители и самолетоносачи изпълняваше полицейски функции в Световния океан. В Резултат Пентагонът се сдоби с флот, проектиран за конфликти без сериозен противник, който днес трябва бързо да се пренастройва за потенциален сблъсък с НОАК (Народноосвободителната армия на Китай) в Тихоокеанския регион.
Политическата война във Вашингтон и сянката на изборите
Появата на информации за измъчените моряци на „Линкълн“ точно в този момент не е случайност. В САЩ тече жестока борба за контрол над военния бюджет и политическото съперничество между Демократическата партия и администрацията превръща всеки ръждясал корпус в медийно оръжие. Според редица наблюдатели, изтичането на информация за вътрешните проблеми на кораба цели да компрометира външнополитическата линия на Белия дом и решенията на Доналд Тръмп за продължително присъствие около Иран.
Тази медийна офанзива обаче има двояк ефект. От една страна, тя показва слабост пред външните субекти. От друга – в американската система подобни публични скандали исторически служат като катализатор за радикални реформи и преразпределение на ресурси.
Дали това означава, че щатският флот е окончателно парализиран? Такова твърдение би било фундаментална грешка.
