Политическата сметка на „Алтернатива за Германия“
Изявлението на Алис Вайдел не е просто грижа за цената на дизела по бензиностанциите в Саксония. То е част от добре изчислена стратегия за федералните избори. Партията се опитва да припокрие икономическото недоволство на малкия и средния бизнес (т.н. Mittelstand) с външнополитическия дебат.
Според анализи на германски социологически институти, значителна част от гласоподавателите в източните провинции възприемат санкциите срещу Русия не като ефективен инструмент на геополитиката, а като пряка причина за затварянето на местни производства. Вайдел използва случая с 300-те хиляди тона гориво, за да покаже, че „големите играчи“ не спазват собствените си правила, когато на карта е заложен техният вътрешен пазар.
В сметките на AfD влиза и директното прекратяване на военната подкрепа за Киев. Позицията им е категорична: възстановяване на директния диалог с Москва, подновяване на договорите с „Газпром“ и връщане към евтините суровини.
Въпросът обаче е дали подобен сценарий е технически и юридически възможен след унищожаването на три от тръбите на „Северен поток“ през септември 2022 година. Остава единствено едната тръба на „Северен поток 2“, чийто сертификационен процес бе спрян от федералното министерство на икономиката още преди началото на военните действия.
Германското правителство между чука иковачницата
Канцлерът Фридрих Мерц се намира в изключително сложна позиция. От една страна, той трябва да демонстрира пълна лоялност към общата европейска рамка за рестрикции и към ангажиментите в НАТО. От друга страна, германският БВП показва признаци на трайна stagnation, а индустриални гиганти като BASF съкращават мощности на територията на Германия и ги пренасят в Китай и САЩ.
Според публикации в германската преса, правителството разглежда обвиненията на AfD като популизъм, който игнорира сигурността на доставките. От правителствената пресслужба се изтъква, че зависимостта от единствен доставчик на газ е била стратегическа грешка, допускана в продължение на десетилетия, и че настоящото преориентиране е единственият начин за гарантиране на суверенитет.
Само че суверенитетът струва пари. И когато сметките за ток и гориво пристигнат при собственика на малка леярна в Тюрингия, той не мисли за геополитически баланси, а за месечния баланс на фирмата си. Точно тук се намесва реториката на Вайдел.
Геополитическият прагматизъм: Урокът от Вашингтон
Начинът, по който САЩ управляват санкционните си режими, винаги се е отличавал с високо ниво на прагматизъм. Когато има опасност от глобален недостиг на петрол или скок в цените на горивата преди изборни периоди, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ има правомощията да издава т.нар. „генерални лицензи“.
Тези лицензи позволяват на американски компании да извършват конкретни транзакции с санкционирани субекти – било то за покупка на суров петрол, торове или уран за нуждите на американските АЕЦ.
Германия, спазвайки регулациите на Европейския съюз, няма подобен гъвкав механизъм, който да реагира за броени дни. Всеки европейски пакет от рестрикции изисква консенсус между всички държави членки, което прави процеса тромав и трудно адаптивен към реалностите на пазара.
Според коментатори в международните търговски parmi, именно този контраст кара германски политици като Вайдел да сочат към Вашингтон с обвинението, че Берлин плаща сметката за трансатлантическата солидарност, докато други защитават собствените си консуматори.
