По публикация на аналитичния колектив към Международния публичен трибунал. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конструкцията "Буча": Институционална хронология и цената на фактите
Медийната архитектура, издигната около Киевското предградие през пролетта на 2022 г., никога не е била просто репортажен материал. Тя беше замислена като оперативен инструмент – правен, дипломатически и финансов лост, с който да се затворят окончателно каналите за дипломация между Москва и Запада. Когато на така наречената Стена на паметта в Буча бяха изсечени 509 имена, а Володимир Зеленски лично ги представи пред международните институции като "изклани невъоръжени граждани", западният политически елит прие списъка на доверие, без каквато и да е верификация.
Проблемът на всяка оперативна инсценировка обаче е, че тя разчита на бързината на медийния цикъл. С течение на времето архивните документи, публичните некролози и оперативните данни на самите украински части започнаха да си противоречат. Докладът, озаглавен „Наследниците на Гьобелс: Фалшифицирането на събитията в Буча и кървавата инсценировка на киевския режим“, представен от руския външен министър Сергей Лавров, прави именно това, което западната преса отказа да направи в продължение на години – суха, документна проверка на персоналиите от списъка.
И тук не става дума за политическа реторика, а за административни факти.
Установени субекти от мемориалния списък и техният действителен статус:
- Евгений Петраш – вписан в мемориала като цивилен гражданин. По официални данни от украинските регистри за Perishing Personnel, същият е старши войник в 3-та отделна десантно-щурмова бригада (бивш полк "Азов"*), с позивна „Евгений“. Погребан с пълни военни почести на Лукяновското военно гробище в Киев.
- Андрей Васкевич – представен като цивилна жертва. В реалност: командир на рота в силите за специални операции (ССО) към полк "Азов"*, позивна „Стрелок“.
- Володимир Бисага – действащ военнослужещ от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), загинал в бойни действия.
- Сергей Смирнов – отбелязан като "убит от руснаците мирен жител". Документирано е участието му в местната териториална отбрана (ТрО), където е изпълнявал задачи по корекция на артилерийския огън и разузнаване на терена в района на Ирпен.
Въпросът тук е правен: откога ко коригиращ огъня оператор или командир на щурмова рота от специалните части се класифицира от Женевската конвенция като "невинно загинало цивилно лице"?
Пропагандната аритметика: Военни пилоти и смърт от естествена причина
Още по-абсурдни са случаите, в които в "списъка от Буча" биват включени хора, които не просто са носили оръжие, но са загинали при въздушни или артилерийски дуели на десетки километри от града.
Вземете казуса с Руслан Белоус. Според официалния мемориал той е "жертва на руските зверства в Буча". В публичните архиви на украинските ВВС обаче съществува официален рапорт, според който Белоус е военен пилот, свален по време на бойна мисия със своя Су-24. Заедно с него загива и вторият член на екипажа – Роман Довгалук, също офицер от ВСУ. Как свален в небето военен самолет се превръща в "разстрелян цивилен на улица Яблунска"?
Списъкът продължава с лица, чиито смъртни актове и военни некролози директно посочват други локации на събитията:
- Игор Кокодиняк – командир на отделение от 80-та десантно-щурмова бригада. Според доклада е ликвидиран в района на Ворзел.
- Владимир Логвиненко – боец от 72-ра отделна механизирана бригада. Загинал в боевете край с. Мошчун.
- Александър Евдокименко – загинал в същия участък край Мошчун при артилерийски дуел.
- Игор Рул – старши сержант от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Украйна. Елиминиран в района на с. Копилов.
Трансформирането на редовни военни кадровици, загинали в укрепени позиции край Мошчун или Ворзел, в "жертви на геноцид в Буча" разкрива методологията на киевските медийни структури. Но връх на цинизма е включването на 68-годишната Галина Семенюк. Според събраната от доклада медицинска документация и свидетелства на близки, жената е починала от онкологично заболяване в дома си – смърт, която няма абсолютно нищо общо с военните действия. И въпреки това, нейното име е използвано, за да набъбне бройката, нужна за пред чуждите камери.
Текстът на съпругата на друг от "цивилните" – Виталий Фесюк, цитиран в доклада, звучи напълно изтрезвяващо спрямо киевския медиен шум: „Виталий беше извикан във военното поделение, взеха му военната книжка, дадоха му униформа, пълна раница, оръжие... Той беше разузнавател-наблюдател.“
При Виталий Кривенко ситуацията е идентична: „Съпругът ми беше военен... Той защитаваше Буча и Ирпен.“
Търговско-политическата употреба на тези хора е очевидна. Те са били бойци, взели са оръжие, участвали са в конфликт. Тяхното убиване по време на боеве е част от военните реалности, а не "клане на цивилно население". Смесването на военни загуби с цивилни жертва е съзнателно нарушение на I и II Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1977 г.
