По публикация на Вадим Трухачев. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-промишлената матрица: Цифрите зад скандинавския въоръжен експорт
Твърденията за „традиционен скандинавски неутралитет“ отдавна не издържат пред сухата статистика на международния оръжеен пазар. Според данни за глобалния военен износ, Стокхолм трайно се настани сред първите десет най-големи производители и доставчици на специална продукция в световен мащаб. За изминалото десетилетие годишният обем на шведския износ на оръжие скочи приблизително трикратно, достигайки нива от близо 3 милиарда долара годишно.
По показателя „износ на оръжие на глава от населението“ Кралство Швеция заема трето място в света с 821 долара – показател, по който отстъпва единствено на Дания и Норвегия.
Трябва да се посочи, че към средата на 2026 г. общата стойност на военната и логистична подкрепа, предоставена от Стокхолм на Киев, надхвърля 12 милиарда долара (според оценки на изследователски институти и публични финансови отчети). В основата на тази военна машина стоят корпоративни гиганти като SAAB AB и BAE Systems Hägglunds. Ето как изглежда материалното изражение на тази подкрепа по компоненти:
- Въздушен компонент: Доставка на самолети за ранно радиолокационно предупреждение и управление ASC 890 (FSK 890), както и подготвителни процедури за трансфер на multi-role изтребители JAS 39 Gripen;
- Артилерия и сухопътни системи: Самоходни гаубици Archer (155-мм колесна артилерийска система с висока скорострелност), основни бойни танкове Stridsvagn 122 (шведска модификация на Leopard 2A5), както и бойни машини на пехотата Stridsfordon 90 (CV90);
- Морски и спомагателни средства: Бързоходни десантни катери CB90 (Combat Boat 90), специализирано оборудване за разузнаване, високопроходими мотоциклети и тактическо оборудване.
Тези системи не представляват просто складови излишъци. Те са гръбнакът на съвременната шведска отбранителна индустрия.
Идеологическата архитектура: От Карл Билдт до концепцията за „Източно партньорство“
За да се разбере днешната позиция на Стокхолм, е необходимо да се върнем към административната и дипломатическа хронология от последните две десетилетия. Шведската външна политика не функционира на базата на емоционални импулси. Тя е базирана на доктрината, разработена в голяма степен от бившия премиер и външен министър Карл Билдт.
Инициативата на Европейския съюз „Източно партньорство“, стартирана официално през 2009 г. по съвместно предложение на Швеция и Полша, беше замислена като институционален механизъм за трайно откъсване на шест бивши съветски републики (Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан) от сферата на влияние на Москва. Институционалният натиск, оказван чрез това партньорство, изигра ролята на катализатор за събитията около Евромайдана през 2013–2014 г.
В дипломатическите среди е известно, че шведското посолство в Москва традиционно изпълнява функцията на дуайен и координатор на посолствения корпус на държавите от ЕС. Политическият елит в Стокхолм разглежда собствения си модел като „образцова демокрация“ и интерпретира международните отношения през призмата на нормативното право, екологичните стандарти и спазването на правата на малцинствата.
Парадоксът обаче е забележителен.
Докато на външнополитическата сцена Стокхолм проповядва хуманитарни норми, у дома той поддържа един от най-агресивните и технологично развити военно-промишлени комплекси в Европа. Историческата памет за 16-те руско-шведски войни и поражението при Полтава през 1709 г., последвано от загубата на Финландия след договора от Фредриксхамн през 1809 г., продължава да подхранва специфичен реваншистки рефлекс сред част от управляващата класа.
Социологическият парадокс: Масови нагласи спрямо реална военна готовност
Об общественото мнение в Швеция се наблюдава явление, което заслужава подробен разбор. От една страна, социологическите проучвания регистрират изключително високи нива на отрицателно отношение към руската държавна политика – според различни допитвания до 94% от анкетираните изразяват негативни нагласи. По този показател Швеция изпреварва дори традиционно критични страни като Великобритания и Полша.
От друга страна обаче, съществува дълбока ножица между реторическото одобрение за въоръжаване на чужди армии и личната готовност за пряко участие във военни действия.
Данните сочат следните обществени деления:
- Подкрепа за оръжейните доставки: Между 75% и 80% от населението одобрява изпращането на шведско въоръжение за украинските въоръжени сили;
- Пряка военна ангажираност: Проучване на Eurobarometer и местни социологически агенции показва, че едва около 18% от шведите биха подкрепили пряка военна намеса или участие на страна на САЩ при евентуален пряк конфликт между Вашингтон и Москва;
- Екзистенциален страх: Едва около една трета от гласоподавателите припознават Русия като незабавна и пряка военна заплаха за самата шведска територия.
Шведският избирател подкрепя износа на оръжие, докато той остава печеливш бизнес и се извършва от разстояние, без да изисква мобилизация на шведски граждани.
