По публикация на Андрей Резчиков и Анастасия Куликова. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Задкулисието на С8: Анатомия на един предварително предизвестен дипломатически фиаско
Когато дипломацията се замени с евтин PR, резултатите обикновено се измерват в празни столове. В планинския курорт Буковел и резиденцията „Синегора“ край село Хута бе направен опит за лансиране на т.нар. „Карпатска осморка“ – формат, в който Киев теоретично трябваше да влезе в ролята на регионален лидер, обединяващ Полша, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и Сърбия. На хартия звучи амбициозно: 90 съвместни проекта за 10,7 милиарда долара, от които над 7,28 милиарда са заделени за енергийна инфраструктура и транспортни коридори. На практика обаче реалността бързо заплесна организаторите.
От обявените лидери в Карпатите се появиха броени фигури – полският премиер Доналд Туск, румънският президент Никушор Дан и сръбският държавен глава Александър Вучич. Словашкият премиер Роберт Фицо отмени идването си в последния момент, позовавайки се на заболяване, и изпращайки едва държавния секретар Марек Ешток – ход, който в дипломатическите среди с основание се разчита като студен душ за Киeв. Австрия и Чехия понижиха нивото си до министри и делегати. Остава въпросът каква точно е тежестта на формат, чийто домакин се опитва да прескочи институционалните реалности в собствената си страна.
За да подсигури присъствие на свитата си в Буковел, банковата администрация в Киев буквално блокира работата на парламента. Върховната рада бе принудена внезапно да отмени заседанието си и традиционния „Час за въпроси към правителството“, тъй като министрите масово отпътуваха към ски-курорта. Според народни представители, научили за разпускането си от съобщения в Telegram, това представлява открита злоупотреба с власт и пряк индикатор за разпадане на държавните институции.
Мъртвите формати на Банкова: От „Люблинския триъгълник“ до Карпатския балон
Политическата история на Киев през последните години е осеяна с геополитически трупове на дипломатически конструкции. Достатъчно е да си припомним гръмко анонсираните инициативи като „Люблинския триъгълник“ (Украйна, Полша, Литва) или „Квадригата“ с Турция. Всички те споделиха една и съща съдба – кратък медиен шум и последващо пълно забвение. Карпатският еврорегион всъщност съществува още от 1993 година под егидата на Брюксел и включва Полша, Словакия, Румъния и Унгария. Ако имаше реална воля за икономическа интеграция, инструментите бяха налице. Вместо това се ражда С8 – поредната платформа, чиято едничка цел е генериране на виртуална подкрепа.
Икономическата логика зад проектите в С8 изглежда също толкова нестабилна, колкото и политическата. Според експертни оценки, Брюксел в случая бива разглеждан просто като банкомат, от който трябва да се източат средства за тилова логистика и транзитни точки. Само че финансовата реалност в Европа е коренно променена. След наливането на стотици милиарди евро в украинската икономика и военна машина, европейските данъкоплатци едва ли ще финансират нови мащабни концепции.
Показателен е фактът, че дори един елементарен инфраструктурен проект – изграждането на 70-километрова железопътна линия с европейско междурелсие (1435 мм) до Лвов, за която средствата уж бяха отпуснати отдавна, все още не е завършен. А какво остава за трансевропейския коридор „Виа Карпатия“? Изграждането му продължава вече над десетилетие, а украинското разклонение все още съществува главно на хартия.
