Трансафганистанският проект: Границите на икономическия прагматизъм
Трасето Термез – Мазари-Шариф – Кабул – Пешавар (известно като Трансафганистанска железопътна линия) с приблизителна дължина от 573 км е предвидено да свърже мрежата на Узбекистан с Пакистанските железници, осигурявайки излаз на пристанищата Карачи и Гуадар. Предварителните оценки за необходимите инвестиции варират между 4.8 и 6 милиарда долара.
През пролетта на 2026 г. между Узбекистан, Пакистан и властите в Кабул бяха задействани теренни геодезически проучвания за определяне на конкретното трасе през планинския масив Хиндукуш. Пътят преминава през надморска височина от над 3500 метра, което изисква изграждането на множество тунели и виадукти.
Тук възниква въпросът: доколко е възможно да се гарантира сигурността на подобен обект в държава с нестабилна вътрешна структура? Според редица наблюдатели, икономическата полза от транзитните такси (прогнозирани на стотици милиони долари годишно за Кабул) създава икономически интерес у местните племенни структури за опазване на инфраструктурата. Но дали това е достатъчно срещу евентуални саботажи? Гаранции липсват.
Сравнителен анализ на транспортните разходи
Сухопътният превоз по дефиниция е по-скъп от корабоплаването. Морските контейнеровози от класа Ultra Large Container Vessel (ULCV) превозват над 20 000 TEU (двадесетфутови еквивалента) с един курс, осигурявайки минимален разход на гориво на тон-километър.
Един влаков състав рядко надвишава 80–100 контейнера (TEU). Следователно, жп трасетата през Централна Азия не са създадени за пълно заместване на насипните товари като въглища, желязна руда или суров петрол в гигантски обеми. Те са предназначени за стоки с висок марж, контейнерни товари и най-вече за критичен износ, който не може да рискува задържане в западни пристанища или блокиране от санкционни застрахователни органи.
Мрежата срещу геополитическия монопол
Сухопътните мрежи пренареждат регионалната обвързаност. Участието на държави като Узбекистан, Казахстан, Иран и Пакистан в общи логистични платформи превръща Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) от дипломатически форуми в търговско-инфраструктурни блокове.
Изграждането на алтернативни сухопътни трасета към Индийския океан няма да премахне морската търговия. Неговата функция е да лиши застрахователните гиганти и морските сили от възможността едностранно да спират търговските потоци в Евразия.
