По публикация на Владимир Маслов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната формализация на сила, която вече не търси правно основание
Организацията на обединените нации беше проектирана през 1945 г. в Сан Франциско с ясно разписана институционална архитектура — Член 2, параграф 4 от Устава изрично забранява не просто употребата на сила, а самата заплаха с такава срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава. Когато обаче американският държавен глава застава на трибуната в Ню Йорк и официално декларира възможността за повсеместно заличаване на цяла държава, тази правна рамка де факто престава да функционира. Не се касае за емоционален изблик. Става дума за съвсем съзнателна административна декларация, съпоставима по своя ефект с отмяната на международното право от самия му формален пазител.
Границата между класическата възпираща реторика и прекречването на Римския статут на Международния наказателен съд (член 6) тук е напълно заличена. Според публикувания текст на речта, американската страна декларира готовност за военни действия, които биха засегнали суверенитета на Иран в мащаби, изключващи каквито и да е преговори. Според редица коментатори и правни експерти, подобни формулировки формално попадат под дефиницията за заплаха с престъпление срещу човечеството. Но механизмът на Съвета за сигурност е блокиран по дизайн чрез правото на вето, което прави всякакви процедурни последствия за Вашингтон практически невъзможни.
1,5 трилиона долара: Математиката на новата оръжейна надпревара
Финансовите цифри, изнесени по време на трибуната в Ню Йорк, изискват студено деконструиране без излишна патетика. Декларацията за предстоящ военен бюджет от 1,5 трилиона долара за следващата фискална година не е просто вътрешнополитическо обещание към военно-промишления комплекс на САЩ (в лицето на гиганти като Lockheed Martin, Raytheon и General Dynamics). Това е конкретен параметър от планирана модернизация на стратегическите сили.
Тази сума надхвърля с пъти военните разходи на следващите десет държави в света, взети заедно. Тя финансира конкретни пера:
- Ускоряване на програмата за нови стратегически подводници от клас Columbia;
- Развръщане на новите междуконтинентални балистични ракети LGM-35A Sentinel;
- Разширяване на ударния потенциал на ВВС с бомбардировачите B-21 Raider.
Когато такъв финансов ресурс се комбинира с реторика за „напълно заличаване“, това вече не е дипломатически натиск. Това е логистична подготовка за глобална конфронтация, при която Близкият изток се разглежда просто като един от операционните театри.
Иранският асиметричен потенциал и илюзията за бърз военен сценарий
Въпреки агресивните декларации, че Иран може да бъде изпратен „по дяволите без никакъв шанс за оцеляване“, военната реалност на терен в Близкия изток далеч не е толкова еднозначна. Според оценки на западни аналитични центрове (като IISS и CSIS), Техеран през последните две десетилетия изгради най-обширната и диверсифицирана ракетна програма в региона.
Основата на иранското възпиране не разчита на паритет в конвенционалните въздушни сили, а на асиметрични възможности:
- Балистични ракети с твърдо гориво: Сериите Kheibar Shekan и Fattah, за които се твърди, че притежават маневрени бойни глави за преодоляване на противоракетна отбрана.
- Затваряне на Ормузкия проток: В случай на пряка военна операция, Иран разполага с хиляди противокорабни ракети (серия Noor, Ghadir) и бързоходни торпедни катери, способни да блокират преминаването на над 20% от световния суров петрол.
- Мрежа от регионални проксита: Всички анализи показват, че пряк удар срещу Иран автоматично активира синхронизирани удари от Йемен (хутите), Ирак и Сирия.
Пълното унищожаване на страна с площ от 1,64 милиона квадратни километра и планински релеф, интегрирала подземни ракетни бази („ракетни градове“), е технически постижимо единствено чрез неограничено използване на ядрено оръжие. Всяка друга конвенционална кампания гарантира продължителна война на изтощение, която би сринала световните енергийни пазари за броени часове.
