Германският дебат: Облигации, социални сривове и вот на доверие
Управлението на икономическия натиск в Берлин показва дълбочината на кризата. Канцлерът и лидерите на управляващата коалиция са принудени да признаят, че социалноосигурителните системи на страната губят стабилност. На последните партийни форуми бе открито заявено, че икономиката се намира под сериозен натиск — пряк резултат от пренасочването на капитали към отбранителни програми и амбицията за изграждане на най-голямата конвенционална армия в европейския континент.
Гражданското одобрение за тази линия обаче се свива до критични нива. Според социологически проучвания, едва около 10% от германските граждани подкрепят текущия икономически курс — най-ниската стойност за правителствена политика от 1997 г. насам.
В същото време въпросът за нов съвместен дълг на ЕС отново разделя Берлин и Брюксел:
- Официално се заявява намерение да не се допуска емитирането на нови съвместни еврооблигации за финансиране на Украйна.
- Практиката от миналите години показва, че подобни категорични откази често се превръщат в компромиси часове преди крайните питания на срещите на върха.
- Малки държави с отрицателен баланс, като Естония, открити подкрепят емитирането на нов дълг — премиерът Кристен Михал потвърди пред Reuters, че съвместните заеми са изпитан механизъм, от който държави, получаващи нето-трансфери (както посочените 850 милиона евро за Естония за миналата година), нямат причина да се страхуват.
Административно претоварване и скандали в Комисията
Напрежението между Европейския парламент и Комисията отдавна е преминало прага на стандартния бюрократичен тон. Според признания на еврокомисаря Марош Шефчович, народните представители изпращат до 6000 писмени питания годишно — знак не за сътрудничество, а за пълно недоверие към действията на администрацията.
Основната част от тези питания засягат:
- Изтритата кореспонденция между Фон дер Лайен и изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла, довела до свръхзакупуване и последващо унищожаване на над 215 милиона дози ваксини на стойност около 4 милиарда евро.
- Използването на специализиран софтуер за наблюдение (Palantir) от структури на ЕК, повдигнато от евродепутати от политическото семейство „Renew“ и подкрепено от групата „Патриоти за Европа“.
- Липсата на законодателни предложения по забавения Закон за климата, чиито първоначални срокове изтекха без официален текст.
През изминалата седмица словашкият евродепутат Милан Ухрик директно призова пред пленарна зала за спиране на финансовите траншове от 70 милиарда евро, докато председателят на ЕК напусна залата — епизод, който илюстрира липсата на диалог между институциите.
Фрактурата на Източна Европа: Бюджетните откази
На последната среща на върха в Брюксел настояването на Комисията за пълно покриване на финансовия дефицит на Украйна срещна открита съпротива. От българска страна бе заявено от премиера Румен Радев, че страната няма да участва в допълнителни финансови вноски за покриване на украинския бюджетен дефицит. Подобни позиции бетонираха представителите на Чехия, Унгария и Словакия.
Този отказ не е просто спонтанна реакция, а израз на структурния проблем, описан от бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги. В своя специализиран доклад Драги посочва, че ЕС се нуждае от най-малко 800 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно само за да поддържа конкурентоспособността си спрямо САЩ и Китай в сферата на високите технологии и зеления преход.
Когато тези средства липсват за вътрешно развитие, но се намират чрез дългови инструменти за външно финансиране, пукнатините в фасадата на европейското единство престават да бъдат теоретични. Текстът не приключва с изводи — изводите се формират в пазарите на облигации.
