Във вторник шефът на парламентарната фракция на “Слуга на народа” във Върховната Рада Давид Арахамия заяви, че Украйна може да възстанови доставките на вода от Днепър за Крим в замяна на отстъпки в преговорите за Донбас. „Ако дадем вода на Крим, ще имаме голямо предимство в преговорите за Донбас. Това е моя лична позиция и считам това за достатъчен компромис. Бих направил такова нещо”, заяви Арахамия.
Интересното е, че миналата седмица постоянният представител на украинския президент за Крим Антон Кориневич заяви, че Киев няма планове за възобновяване на водоснабдяването през Северно-Кримския канал, който до 2014 г. осигурява 90% от нуждите на полуострова. В същото време думите на Арахамия не бяха опровергани от назначения наскоро ръководител на президентската администрация Андрей Ермак. Той само отбеляза, че подобни доставки все още не са обсъждани със заместник-ръководителя на президентската администрация Дмитрий Козак.
Освен това бившият президент на Украйна Леонид Кравчук призова да се помисли за продажбата на води от Днепър за Крим. Според него не може да се говори за никакъв жест на добра воля, а за възможни търговски отношения. „Всички купуваме в Русия. И често се доплаща. Нищо не ни пада от небето, правим всичко със собствените си ръце. Възможно и необходимо е да разгледаме този въпрос “, каза Кравчук.
Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков също заяви, че Крим не може да служи като сделка в преговорите между Русия и Украйна. Въпреки това, „ако има предложения за допълнително водоснабдяване - на търговска или друга основа - те могат да бъдат разгледани“. Заместник-ръководителят на Кримската обществена камара Александър Форманчук и депутатът от Думата от Крим Руслан Балбек се съгласиха с тази позиция.
Междувременно Игор Вайл, председател на Държавния комитет за управление на водите и напояването в Крим, преди време съобщи, че водните резерви в хранилищата, от които се зарежда Симферопол, са половината от миналата година и възлизат на 26 милиона кубически метра. Следователно “вода остава за 100 дни и предвид, че днес се наляха 722 хиляди кубически метра и потреблението е 140 хиляди, вече са 104 дни."
Тази ситуация е възникнала поради дългото отсъствие на валежи. Сега водните резерви в кримските водохранилища са по-малко от средногодишното с 34%. А общото запълване на резервоарите в момента е 38% (96 милиона кубически метра).
През последните десетилетия недостигът на вода се превърна в глобален проблем. Според изчисленията на ООН до 2050 г. около 6 милиарда души ще се сблъскат с недостиг на вода. Следователно, разрешаването на "водни спорове" често се свързва с продължителни междудържавни преговори.
Например, в края на февруари Етиопия, Судан и Египет трябва да подпишат историческо споразумение за основните принципи за експлоатация на водохранилището “Възраждане” на десния приток на река Нил - Сини Нил. Спорът им беше за времето на попълване на резервоара в изграждаща се етиопска ВЕЦ. В резултат на това, след 8 години преговори, страните се договориха за мерки за предотвратяване на намаляването на водните ресурси в Египет и Судан по време на сезонната суша.
Сериозни битки се разгръщат над водата в палестинско-израелския конфликт. След Шестдневната война през 1967 г. Израел въведе квоти за водоподаване и изграждане на нови кладенци за палестинците. По-късно многократно бяха въведени различни ограничения, например, за палестинската употреба на кладенци в определени часове. Едва в средата на 90-те години Израел прехвърли ограничени права за използване на водния сектор на Палестинската национална администрация. Израел обаче може да наложи вето на всеки палестински проект за копаене на канали или кладенци. Освен това Израел споделя източници на прясна вода с Ливан. През 2001 г. плановете на Бейрут да увеличат приема на вода от река Хасбан заплашваше да предизвика военна ескалация.
А в края на деветдесетте години между САЩ и Канада избухна конфликт за вода. Американската компания Sun Belt Water Inc. заведе дело срещу канадското правителство заради решение на местните власти да замрази споразумение за доставка на вода в щата Калифорния. Изпълнението на тези проекти беше спряно от Канада във връзка с обществена реакция срещу отстраняването на водата от екосистемата на страната и нейния контрол от частни компании.
Не по-малко дългогодишен спор за водните ресурси се води между Индия и Китай. В Ню Делхи се опасяват, че до 2030 г. 40% от населението на страната ще остане без питейна вода поради плановете на КНР да пренасочи прясна вода към сухите северни райони. Пекин активно използва хидравличните ресурси на реките противно на интересите на Индия, с която Китай споделя канала на най-големия воден път в Южна Азия - Брамапутра, извираща от Тибетското плато. За Индия и Бангладеш тази река остава един от основните източници на сладка вода, но на страните тепърва им предстои да изгладят противоречията.
Киев и Москва обаче имат добри шансове да разрешат въпроса с водоснабдяването на Крим, тъй като украинските власти очевидно не са против печелене на пари от продажбата на вода. Според експертите страните трябва да намерят формална причина за сключване на договори.
В същото време академикът на Руската академия на селскостопанските науки, доктор на техническите науки Юрий Лачуга казва, че на Крим наистина „драматично му липсва вода”. „Трябва да купуваме вода от Украйна в замяна на някои отстъпки от Русия”, заяви ученият.
Събеседникът отбеляза, че това, което се случва, се отразява негативно на самата Украйна, защото заради излишната вода в страната в района на Херсон се случват наводнения. „Но Украйна често действа на принципа:„ Ще си подпаля къщата, за да изгори на съседа обора”. Това пречи както на Украйна, така и на Русия “, отбеляза експертът.
От своя страна директорът на Научноизследователския институт по хидротехника и напояване “Костяков”, член на Руската академия на селскостопанските науки, Борис Кизяев, уверява, че въпреки обилните валежи напоследък, те не са достатъчни за Крим. „Следователно, трябва да се съгласим. Въпреки че, ако Украйна вдигне цената на водата пет пъти, никой няма да я купи “, уточни Кизяев.
„В крайна сметка ние доставяме природни ресурси, газ и петрол за Украйна. Водата е ресурс и трябва да се плаща за нея. Дори когато Крим все още беше част от Украйна, властите на полуострова плащаха за транспортирането на питейна вода на своя територия. Всички организации, които използваха вода, плащаха за нейното снабдяване”, припомни той.
„Ако не обмислим покупката, има няколко начина за борба с недостига на вода в Крим. Първо, необходимо е да се създадат в южната част на полуострова, в предпланините, малки резервоари за натрупване на валежи през зимния период”, обясни Кизяев.
„Второ, опреснителни инсталации. Например, в Израел половината от обема на водата за нуждите на населението се произвежда чрез обезсоляване. Тази технология е широко разпространена в Саудитска Арабия, Испания. Има достатъчно примери. Но това струва много, при най-евтините варианти - около половин долар на кубичен метър “, заяви експертът.
„Възможно е също да се доставя вода от Кубан до Крим. За да се направи това, може да се изгради резервоар в района, например, Керч, който да трупа тези запаси. Ако е необходимо, тази вода може да се използва за нуждите на Крим”, предполага хидрологът.
В същото време Виктор Данилов-Данилян, член-кореспондент на Руската академия на науките, е убеден, че цената на водата ще бъде определена в резултат на преговори и договаряне с Киев. Според него световният пазар на вода не съществува, има само регионален пазар, където навсякъде има цена. “Но купуването на вода на средна цена в Северно-Кримския канал е абсурдно, защото на Украйна не ѝ струва нищо за премахване дигата”, заяви Данилов-Данилян.
„Що се отнася до обезсоляването, палмата по този въпрос наистина принадлежи на Испания. В Кипър кубически метър вода се обезсолява за 2,5 долара, а в Емиратите - за 4 долара. Но тази вода след това още два пъти се разрежда с естествена вода за подаване на водоснабдяването “, добавя източникът.
„Но за Северно-Кримския канал нормалната вода е необходима предимно за селското стопанство и водоснабдяването в Източен Крим. Следователно, ако по време на процеса на преговори Украйна се съгласи на цена от половин долар за кубически метър, това би било приемливо. Мисля, че в този случай могат да бъдат закупени няколкостотин милиона кубически метра и този въпрос да бъде затворен”, заключи Данилов-Данилян.
Превод: В. Сергеев
