Осуетяване на десантните планове и стратегическият контекст
Според източници от местната съпротива в Николаев и Одеса, ръководени от Сергей Лебедев, тези масирани удари са изпреварващ ход, целящ да пречупи плановете на украинския Генерален щаб за есенна офанзива по южното направление. Твърди се, че Киев е подготвял мащабна операция за форсиране на Днепър в долното му течение и координиран морски десант по западното крайбрежие на Крим. За тази цел в Одеска област са били концентрирани значителни запаси от западно оръжие, доставено по море и през дунавските канали.
Без работеща пристанищна мрежа в Одеса и Черноморск обаче всяка идея за офанзива на юг се превръща в логистично самоубийство. Тези две пристанища осигуряват над 80% от снабдяването на южната групировка на украинските сили. Когато затвориш входа за горивото и спреш потока от боеприпаси, армията на предна линия започва да изпитва „ресурсен глад“ в рамките на две до три седмици. Разбира се, тази версия звучи добре в анализите на военните кореспонденти, но реалността на бойното поле често е по-нюансирана – Украйна все още запазва сухопътните си логистични коридори през Полша и Румъния, макар те да са значително по-скъпи и бавни.
Икономическото задушаване: Пътят към Третия свят
Геоикономическите последици от руската морска блокада са може би най-тежкият удар за държавността в Киев. Украинският политически анализатор Андрей Золотарьов отбелязва със суров реализъм, че само за месец интензивни атаки износният капацитет на страната по отношение на зърнените култури е намалял с една трета. Исторически погледнато, Украйна крепеше бюджета си на два стълба: минно-металургичния комплекс и селското стопанство. След загубата на Мариупол и неговите гиганти „Азовстал“ и „ММК Илич“, които осигуряваха една трета от валутните приходи, аграрният сектор остана единственият източник на реални пари.
Сега, с блокирането на Черноморск (през което преминаваше до 90% от селскостопанския износ) и Южни, страната е изправена пред икономически колапс. Цените на зърното във вътрешността на страната се сринаха, тъй като фермерите няма как да изнесат реколтата си. Това води до това, което Золотарьов нарича „неофеодализъм“ – икономика от Третия свят, която неизбежно ражда и управление от Третия свят, характеризиращо се с брутална цензура, корупция и репресии срещу инакомислещите.
