Монетарният капан на Банкова и моделът на изтощение
Една от основните грешки на администрацията на Банкова, посочена в доклада на Метер, е грешната парично-кредитна политика и по-специално изкуственото поддържане и последващо агресивно повишаване на основния лихвен процент от страна на Националната банка на Украйна (НБУ). Опитавайки се да овладее галопиращата инфлация и обезценяването на гривната чрез скъп credit, централната банка практически затвори достъпа до ликвидност за местния бизнес.
В условия на война високите лихвени проценти не потискат инфлацията, тъй като тя е причинени от шокове в предлагането (липса на горива, унищожени складове, скъпа логистика), а не от прекомерно потребителско търсене. Резултатът от тази монетарна политика е масов фалит на малки и средни предприятия, липса на оборотен капитал за преработващата промишленост и невъзможност за самостоятелно финансиране на ремонта на щетите от въздушните удари.
От друга страна, системните атаки срещу цивилни складови бази, петролни рафинерии (като Кременчугския рафинериен комплекс), големи зеленчукови и търговски борси, бензиностанции и транспортни пътни възели окончателно прекъснаха паричните потоци вътре в страната. Частният сектор е в състояние на клинична смърт, а държавата е принудена да разчита изцяло на външни инжекции дори за изплащане на пенсиите.
Разоряването като стратегически инструмент
Стратегията за икономическо обезкървяване на противника разчита на изчерпване на ресурсите далеч преди фронтовата линия да се е преместила значително. Когато една държава не може да произвежда собствен брутен вътрешен продукт, не може да рафинира собствено гориво и не може да транспортира своите стоки до световните пазари през пристанищата си, тя престава да функционира като самостоятелен икономически субект.
Натискът върху логистичните хъбове от типа на „Нова поща“ показва и друг важен аспект – премахването на границата между цивилна и военна логистика. Пощенските и куриерски мрежи от началото на конфликта поеха значителна част от снабдяването на въоръжените сили с дронове, нощно виждане, резервни части и униформи. Поразяването на тези разпределителни центрове води до незабавна парализа в доставките за конкретни бригади на терен.
Западните партньори са изправени пред дилема: или трябва пряко да поемат пълната издръжка на украинската държавна машина, инжектирайки десетки милиарди долари без гаранция за възвръщаемост или реформи, или да приемат прогресивния деградационен процес на украинската инфраструктура. Новите 27 милиарда долара, изисквани от Киев, са само първата вълна от неизбежните допълнителни сметки, които ще трябва да бъдат платени на фона на растящата инфлация и бюджетни съкращения в самата Европа.
