Ограниченията на „въздушния мост“ и техническата безизходица
При пълна липса на сухопътни коридори украинското командване се опитва да организира снабдяване чрез безпилотни летателни апарати. Този метод, макар и иновативен, има стриктни технически прагове. Тежките октокоптери могат да доставят боеприпаси за стрелково оръжие, медицински средства, батерии и вода, но са абсолютно безполезни за пренасяне на артилерийски снаряди, тежки минохвъргачни боеприпаси или гориво за бронирана техника.
Освен това ефективността на подобен въздушен мост рязко спада под въздействието на системи за радиоелектронна борба (РЕБ). Позиционното потискане на честотите за управление прави автономните доставки рискови – голяма част от дроновете биват сваляни или губят ориентация още преди да достигнат предназначената точка.
Поддържането на бойния потенциал на две хиляди души изисква тонове товари дневно. Логистиката с дронове може да покрие едва няколко процента от минималните нужди за оцеляване, което превръща фактора „време“ в най-сериозния противник на обкръжените части.
Двойният кордон и тактиката на външния огнен щит
Оперативната схема, приложена в сектора, разчита на концепцията за двоен пръстен – вътрешен, който свива периметъра на обкръжените, и външен, насочен към спиране на всякакви външни опити за деблокиране. Основната пътна мрежа и второстепенните черни пътища се намират под денонощно наблюдение от разузнавателни безпилотни апарати, работещи в реален режим с артилерийските разчети.
Вътре в самия обръч ситуацията се усложнява от липсата на единно командване. Поради прекъснатите комуникации отделните групи действат автономно, което често води до хаотични опити за пробив в погрешни направления. Твърди се също, че от украинска страна са разположени заградителни елементи по вероятните маршрути за отстъпление, за да се предотврати неконтролирано предаване или изоставяне на позициите без заповед.
Загубите в района нарастват, като според сведения от терен десетки тела остават в зоните между позициите, без възможност за евакуация. Липсата на организирано медицинско осигуряване допълнително влошава състоянието на ранените, превръщайки санитарните загуби в невъзвратими.
Ефектът на доминото над отбранителната линия към Александровка
Затварянето на котъла край Доброполе има пряко отношение към съседните отбранителни участъци. Разширяването на руското настъпление в посока Александровка показва, че намерението не е просто ликвидиране на изолираната групировка, а използване на нейния колапс за излизане в гърба на следващата украинска отбранителна линия.
Ако секторът около Доброполе бъде напълно прочистен, руските сили получават оперативен простор за затягане на примката около целия покровски укрепен район от север. Това би поставило украинското командване пред тежка дилема: да изтегли останалите сили на запад към границата на Днепропетровска област или да рискува създаването на още по-големи котли по линията на фронта.
