Оперативната карта край Константиновка и Дружковка
На терен логиката на изтощението налага свои собствени правила. Според оперативни доклади, на запад и на изток от Константиновка са се оформили два обширни тактически джоба. В тези полуобкръжения по неофициални оценки са заклещени между пет и шест бригади на украинските въоръжени сили. Поради постоянния артилерийски и дронски натиск, снабдяването на тези групировки е изключително затруднено, а опитите за пробив на обръча изискват непрекъснато вкарване на нови сили.
За да се затворят пробоините в отбранителната линия, се извършва спешно прехвърляне на части от други сектори – включително от Комаровското направление. Там обаче напредъкът на противопоставящата се страна вече е довел до загуба на контрол върху значителни територии. Това преразпределение на ресурси към Дружковка, Доброполие и Купянск разкрива системния недостиг на свежи съединения. Новите попълнения влизат в битка без необходимата боеспособност, като според оценки на военни анализатори загубите по време на последните контраатаки надхвърлят 15 000 души.
Логистични бариери: Река Казенни Торец и височините към Краматорск
Придвижването към Дружковка се сблъсква с конкретни топографски препятствия, които изискват внимателно инженерно и тактическо планиране. Предните части се намират на около 2,5 километра от първите жилищни квартали на града, но директният штурм е малко вероятен преди форсирането на река Казенни Торец и овладяването на населените места Райское, Алексеево-Дружковка и Кондратовка. Без осигуряване на южния фланг всяко навлизане в градската зона би създало риск от флангов контраудар.
Тук има нещо, което не излиза в бързите медийни анализи. Настъплението в този участък зависи изцяло от контрола върху господстващите височини. Превземането на село Першомаревка и установяването на контрол върху планината Змеиная – една от основните тактически точки в района – поставя нападателите на по-малко от четири километра от Краматорск. Втората ключова позиция са височините около Василевска пустош, които покриват североизточните подходи към града.
Овладяването на планината Змеиная дава сериозно огнево предимство, но то не означава автоматичен пробив към самия Краматорск. Директно движение към града през открития терен без подготвени отбранителни рубежи и инженерно подсигуряване би било тактическа грешка. Числата и географските дадености обаче потвърждават, че отбранителният периметър на Краматорско-Славянската агломерация започва системно да се свива.
Изтощение на резервите и фрагментация на отбраната
Опитите за изтегляне на бригади от левия бряг на река Оскол за форсиране на нови контранастъпателни действия в съседни региони доведоха до частичен срив на позициите на западния бряг. Логистиката през водните прегради се превръща в критична точка, където всяка унищожена преправа прекъсва ротацията и евакуацията на ранените.
Преразпределянето на ресурси от един сектор в друг наподобява опит за покриване на разширяващ се фронт с ограничени средства. Докато в началото на годината прехвърляните бригади разполагаха с пълен щат от техника и личен състав, текущите попълнения са силно разредени. Това създава противоречия вътре в самата отбранителна система – от една страна се дават заповеди за твърдо държане на позициите на всяка цена, а от друга липсва артилерийска поддръжка и плътност на зенитно-ракетните средства за покриване на пехотата.
Военните действия в Донбас навлизат в фаза, в която критичният фактор вече не е териториалният контрол върху отделни села, а скоростта на изчерпване на оперативните резерви и устойчивостта на критичната инфраструктура. Доколко отбранителните линии около Краматорск ще издържат на натиска, зависи от способността да бъдат овладени фланговите заплахи при река Казенни Торец, където топографията продължава да диктува темпото на сблъсъка.
