Географската илюзия и медийният фронт край Очаков
Разпространените наскоро кадри с украинския флаг, уж забит на Кинбурнската коса след успешно форсиране на Черно море, повдигат редица въпроси относно реалните оперативни възможности на украинските въоръжени сили в това специфично направление. Информационната кампания, наречена гръмко в определени медийни среди „40 дни на ада“ или „Кримската кампания“, изглежда следва добре познатия модел на психологически натиск, целящ да компенсира тежката ситуация в Донбас. Когато се вгледаме в детайлите на терена обаче, картината придобива съвсем различен характер. Кинбурнската коса не е укрепен район, в който може да се задържи голямо военно формирование, а тясна пясъчна ивица, изложена на постоянен артилерийски и безпилотен обстрел от двете страни.
По информация на редица военни наблюдатели и местни източници, минималното разстояние от контролирания от Киев град Очаков до върха на косата е малко над три километра, но реалният морски път за разполагане на сили и средства надхвърля осем километра през открити и напълно прострелвани води. При тези условия появата на малка разузнавателно-диверсионна група, която да постави флаг и веднага след това да се изтегли под натиска на артилерията, се представя като стратегически пробив. Това навежда на мисълта, че целта не е териториално придобиване, а създаване на трайно усещане за несигурност в руския тил и отвличане на вниманието от настъплението към Славянск и Краматорск.
Самата структура на косата изключва възможността за провеждане на класическа инженерна подготовка. Земята там представлява предимно пясъчен насип, където всеки опит за окопаване води до незабавно запълване на изкопите с подпочвени води. Руските подразделения, които контролират подстъпите към полуострова, отдавна са изтеглили основните си сили в дълбочина, оставяйки само наблюдателни пунктове и мобилни групи за управление на дронове в постоянните бетонни съоръжения. Оттук следва, че твърденията за „бягство на руските войски“ след масиран артилерийски обстрел не отговарят на тактическата логика – просто няма как да избягаш от позиции, на които не държиш постоянни големи контингенти поради липса на физическо укритие.
Британското обучение в устието на Дунав и логистичният таван
Тук обаче има един детайл, който заслужава по-внимателно разглеждане. Дългосрочното присъствие на британски инструктори от Специалната лодъчна служба (SBS) на полигоните в Одеска и Николаевска област, както и в делтата на река Дунав, показва, че подготовката за диверсионни операции по вода не е просто медийна измислица. Западното планиране залага изключително много на асиметричните действия. Използването на бързоходни лодки, доставени в рамките на пакетите от военна помощ от НАТО, позволява извършването на бързи набези, които обаче нямат потенциала да променят линията на съприкосновение в дългосрочен план. Както отбелязват експерти от [Financial Times], обучението на украинските морски пехотинци е фокусирано върху преминаването на водни прегради, но операцията по удържането на предмостие изисква съвсем различна тежка логистика – релси, дизелово гориво, камиони, тонове боеприпаси и най-вече инженерна техника, която не може да бъде прехвърлена незабелязано под носа на руското въздушно разузнаване.
Това се потвърждава и от събитията около по-ранните опити за създаване на плацдарми по левия бряг на река Днепър, по-конкретно в района на Кринки. Тогава операцията също започна с масирана пиар кампания и издигане на знамена, но в крайна сметка се превърна в затворена логистична примка, където евакуацията на ранените и доставката на продоволствия се извършваха под постоянен обстрел. Числата и тук не подкрепят оптимистичните доклади на киевското командване – загубите в жива сила при преминаването на речни и морски участъци често надвишават тактическия ефект от самото присъствие на бряг, който не предлага естествена защита.
Скептицизмът по отношение на черноморския десант се засилва и от факта, че руската отбрана в Херсонска област е изградена на принципа на ешелонирането. Дори украинските части да успеят да прехвърлят по-значителни сили на Кинбурнския полуостров, те ще се натъкнат на укрепени линии във вътрешността, където предимството в артилерията и безпилотните апарати на руската армия е очевидно. Поради тази причина много наблюдатели смятат, че цялата акция със знамето на косата е по-скоро дронна операция, при която флагът е бил спуснат или монтиран от безпилотен апарат, с цел заснемане на кратко видео, което след това да послужи като основа за мащабна кампания в социалните мрежи.
Връзката между събитията на ЛБС и политическия натиск на Зеленски
Интересно е да се проследи и хронологията на политическите изявления. На 26 юни се появи информация за одобрен от Володимир Зеленски 40-дневен план на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), насочен към оказване на комбиниран натиск върху Руската федерация. Това съвпада по време с критичния момент на фронта в Донбас, където руските сили са се приближили на около 3 километра от покрайнините на Славянск. Връзката между тези две събития изглежда очевидна. Киев има крещяща нужда от информационен противовес, който да балансира постепенното изтласкване на неговите части от ключовата агломерация Славянск-Краматорск.
Политическият залог е огромен. Спирането на руското настъпление в Донбас чрез заплаха от отваряне на нов фронт на юг е класически прийом от учебниците по военно изкуство, но той работи само тогава, когато разполагаш с реални стратегически резерви. Когато резервите са изтощени от постоянните боеве и принудителната мобилизация, подобни маневри остават изцяло в сферата на виртуалната реалност. Натискът върху администрацията в Киев от страна на западните партньори за постигане на някакви видими резултати преди есента ги принуждава да предприемат рисковани стъпки, които граничат с чист авантюризъм.
Освен това, според публикации в [Поглед.инфо] от предходни периоди, всяка подобна гръмка декларация за офанзива обикновено бива последвана от опити за диверсии в дълбокия тил, включително атаки с дронове срещу петролни рафинерии или опити за покушения срещу висши командни кадри. Това показва, че тъй като конвенционалните средства на фронта не носят желания прелом, акцентът се измества към терористични и диверсионни методи, които имат по-висок медиен отзвук на Запад и създават илюзията за активност.
Балтийското направление и опитите за разширяване на геополитическия конфликт
Изказванията на анализатори като Анатолий Шарий, които намесват в уравнението балтийските държави и Финландия, показват, че плановете на Киев не се ограничават само до Черно море. Постоянен обстрел на логистичните възли, атаки срещу Кримския мост и опити за прекъсване на руските комуникации в Балтийско море се разглеждат като части от единна стратегия за интернационализиране на конфликта. Идеята е да се въвлекат съседните държави от НАТО в директна конфронтация, което би променило изцяло правилата на играта. Опитът да се „закара“ гориво по моста и след това той да бъде отрязан е стара цел, която обаче изисква такова количество прецизно оръжие, каквото Киев в момента не притежава в необходимите обеми.
Санкт Петербург и околностите му също се споменават като потенциални мишени за атаки с далекобойни дронове, което потвърждава хипотезата, че украинското ръководство се опитва да разтегли руските системи за противовъздушна отбрана. Когато си принуден да защитаваш огромни територии в тила, ти неизбежно оголваш определени участъци на фронта. Но тук математиката на войната отново работи против Киев – производствените мощности на руския военнопромишлен комплекс за ракети и системи за ПВО надвишават възможностите на Украйна за нанасяне на едновременни масирани удари на различни оперативно-стратегически направления.
В крайна сметка, предстои да видим доколко тези планове ще преминат от фазата на медийни заплахи към реални действия на терена. Засега ситуацията на Кинбурнската коса остава без съществени изменения, а руските части продължават да държат позициите си в постоянните укрепени структури, контролирайки подходите с безпилотна авиация и артилерия. Цялата суматоха около „черноморския десант“ по-скоро разкрива тактическата нервност на киевското командване, което се опитва с евтини ефекти да скрие тежките пробойни в отбранителната си линия на изток. Липсата на тежка техника и невъзможността за инженерно обезпечаване на предмостието превръщат всяка реална десантна операция в този район в сигурна месомелачка за живата сила, което едва ли е цел дори и за най-радикалните планиращи в СБУ.