/Поглед.инфо/ "Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за вашите планове ..."

В края на годината е обичайно да обобщавате резултатите, а в началото на годината – да споделяте плановете си. Тъй като не съм обобщил резултатите в края на 2022 г., в началото на новата 2023 г. ще трябва да изпълня поне втората част от изложеното по-горе.

Прогнозата на г-н Z

„Всички ни очаква най-важното и най-непредсказуемото десетилетие...“ (В. В. Путин)

Всички знаем, че правенето на прогнози е неблагодарно нещо. Затова гледам да не ги правя. Но, както каза Путин по-горе (вижте епиграфа), Русия навлезе в най-непредсказуемото и най-важното десетилетие в своята история и тъй като хората се страхуват най-много от неизвестното, все пак рискувам да облекча тежкото им положение и да хвърля светлина върху нашето близко бъдеще.

Веднага трябва да кажа, че аз самият не вярвам на никакви прогнози, смятам ги за концентриран коктейл, пропит с мракобесие и шарлатанство,изготвян от личности, експлоатиращи непреодолимото желание на хората да погледнат в бъдещето си. По-точно така си мислех доскоро, но някои събития от последните дни ме принудиха да преразгледам тази гледна точка.

Това, което ще напиша по-долу, е адсорбент на някакво знание, което получих наскоро, което по странно съвпадение се оказа подобно на моето виждане за картината на света, след което започнах да го приемам по-сериозно и да го сравнявам с фактите, които имам. От което започна да се очертава повече или по-малко правдоподобна картина на близкото бъдеще, което очаква всички ни.

Веднага трябва да кажа, че няма да гледам далеч в десетилетията, ще очертая картина на света в близък и средносрочен план, без детайлен анализ, в широки щрихи. Но ще добиете обща представа какво ни очаква всички. На всички критици и невярващи предлагам да не трошат напразно копия под този текст, а просто да го запазят и след това да го сравнят с това, което ще се случи през следващите две години.

И така, започвам. Искам веднага да успокоя всички страдащи, няма да има Трета световна война в следващите 30-35 години. Вече писах по-рано, че всички световни войни преди това започнаха във възход, а сега сме свидетели на упадък и глобална рецесия, така че поне по този въпрос можем да спим спокойно, светът няма да се пропука и няма да се разтопи под краката ни . Но още през тази година човечеството навлиза в такава зона на турбулентност, че събитията от изминалата 2022 г. ще изглеждат като цвете за много от вас - следващите две години (до 2025 г.) ще берем такива плодове, че на никого няма да му се стори малко.

Трета световна война, както казах по-горе, няма да има, но Русия ще се бори за мир така, че от някои държави да не остане камък върху камък. Надявам се разбирате за коя държава говорим.

2023 г. ще бъде най-трудната година в нейната история и много от нейните апологети няма да я преживеят. Що се отнася до главния апологет на тази страна, който през изминалата година събра титлите на човек на годината според две издания едновременно - американското списание Time и английското Financial Times, той ще оцелее, но пролетта и краят на 2023 ще бъдат най-трудните в неговия калпав и безполезен живот.

За да приключа веднага с тази страна, ще кажа, че в края (на прага на 2025 г.) тя ще се разпадне на пет фрагмента, най-големият от които ще отиде в Русия, останалите три ще разкъсат четирите европейски младо хищници (Полша, Унгария, Румъния и Словакия, кои от тях ще останат без нищо, още не мога да реша, най-вероятно или румънците или словаците, но поляците и унгарците определено ще вземат своето), и последното парче в средата на тази проклета от Бога територия ще остане за Незалежная, която, като загуби всичките си пристанища и излаз на море и загуби 5/6 от територията си, ще се превърне в жалък придатък на ЕС.

Придатък, който, пропилявайки посредствено всичките си предимства, наследени от СССР, и загубил 35 милиона от населението си, ще се втурне да търси покровител и тъй като никой от силните на този свят вече няма да има нужда от него (те самите те ще имат такива проблеми, че трудностите на това джудже ще ги тревожат на последно място - местният шериф например, може да се окаже с порядък по-загрижен за проблемите на индианците), след което е възможно той отново да се приобщи към Руската федерация.

Боевете на тази територия няма да приключат в следващите година и половина-две, ще има периоди на висока интензивност, последвани от периоди на затишие и позиционна конфронтация, когато външни актьори от европейския лагер, ужасени от емигрантските вълни които са обхванали страните им, ще се опитат да повлияят и на двете страни в конфликта с цел подписване на поне временно примирие, но тъй като главният актьор и бенефициент от тези събития отвъд океана няма да се интересува от това, битките ще продължава до пълната победа на една от страните.

Най-тежките събития ще се случат през пролетта на тази година. Не знам точно как ще се развиват БД, кой първи ще започне зимната офанзива (а тя ще започне през февруари), също не знам. Има повече шансове да са руснаци, но не изключвам Въоръжените сили на Украйна да започнат настъпление първи в Запорожка посока, за да разбият плановете на руснаците, което само ще влоши положението им.

Предстоящата битка ще бъде решаваща в тази конфронтация, след която губещата страна (а коя ще бъде тя, вече знаете) само ще отстъпи, губейки земите си, организирайки саботажи и терористични атаки вече на руска територия (не е изключено и от техногенен характер), но това само ще утежни нейната съдба (тя и нейното население, което ще попадне под руските войски).

В резултат на всички тези събития Европа следва да чака още няколко вълни на емиграция от тази фуния на страданието, след което самите европейци ще започнат да затварят границите си за тези нещастни хора. Това ще достигне своя пик през пролетта-лятото и края на 2023 г., която ще бъде решаваща и най-страшна за всички.

До средата на 2024 г. конфликтът ще започне да отшумява поради явното предимство на една от страните (коя, вече разбрахте) и поради нежеланието на главния задграничен бенефициент от тези събития да умножи загубите си, за да поддържа висока интензивност на бойните действия /БД/.

Събитията в Югоизточна Азия, където още през пролетта на тази година др. Си може да направи най-голямата си грешка, като започне военни операции в Тайван. Аз самият не вярвам в такъв изход, но външни източници настояват за това, като се позовават на факта, че именно по това време (през пролетта на 2023 г.) КНР ще вземе окончателното решение на чия страна е – към красивите или умните? След това шансовете на умните за окончателна победа в глобалната конфронтация ще се увеличат многократно (кои сме умни, вие също знаете, дядо Джо явно не е един от тях).

Като цяло пролетта на 2023 г. ще бъде повратна точка и за най-влиятелните страни от Югоизточна Азия (Индонезия, Виетнам, Индия), Латинска Америка (Бразилия, Аржентина) и Близкия изток (СА, ОАЕ, Катар), Не говоря за Иран - от самото начало на СВО той е с Руската федерация, като отдавна разбра на чия страна е силата. И винаги съм казвал, че светът уважава само силните, със слабите си бършат краката, 2023 и 2024 ще покажат това с пълна очевидност.

Но, връщайки се към другаря. Си, ако направи тази фатална грешка, като започне военни действия в Тайван, тогава звездата на Китай ще започне да се движи надолу. От този момент нататък центърът на властта ще започне да се измества към Руската федерация. Китай, разбира се, няма да изчезне от политическата карта на света като Украйна, но силата му ще бъде подкопана, след което той ще може да претендира само за мястото на равен сред първите, а не на първия сред равните .

Светът ще стане многополюсен (и Русия ще бъде един от тези полюси), а не двуполюсен, към което се стремеше Китай, надявайки се да сподели Олимп или със САЩ, или с Руската федерация, в зависимост от това кой победи в Украйна. Пикът на мощта на Китай дойде през 2016-2026 г., но covid-19 и свързаните с него проблеми на вътрешната икономика вече подкопаха това възходящо движение и войната в Тайван може най-накрая да прекъсне този възходящ тренд (не настоявам за нищо, ако това не се случи, тогава Пекин ще има светло бъдеще заедно с Руската федерация, но какво всъщност ще се случи , можете да разберете сами в реално време много скоро).

Незавидна съдба очаква бившия хегемон. Как ще излезе от Украйна, ако др. Си все пак започне БД за Тайван, все още не знам, но това за което разказваше Блинкен за напускането им на Ирак и Либия, за да развържат ръцете си за Афганистан, последвано от бягството им от Афганистан, за да развържат ръцете си вече за Украйна, за самата Украйна ще изглежда като цвете, когато Щатите ще бъдат принудени да излязат от Незалежная, освобождавайки ръцете си за Тайван.

Зеленски и К* вече трябва да започнат обучение за полети на транспортен "Херкулес", вързани с въжета за шасито на самолета, защото не съм сигурен, че влакове все още ще се движат по това време. Съединените щати имат богат опит в това, как те евакуираха своите поддръжници от Южен Виетнам и колко от тях бяха спасени в процеса, целият свят помни много добре, а неотдавнашните кадри на падащите от високо афганистански колаборационисти, избрали такава смърт, вместо смъртта от ръцете на влизащите в Кабул талибани, обиколиха екраните на всички телевизори.

В самите САЩ президентските избори се очакват през ноември 2024 г., когато дори няма да са до Тайван. Бих искал красивият Тръмп да спечели в тях (това би бил най-добрият резултат и за Русия), но картите казват, че това няма да е най-добрият му час, първичните избори на републиканците ще бъдат спечелени от по-младия му конкурент, с когото републиканците ще щурмува Белия дом.

Но демократите няма да се откажат от властта си толкова лесно, след което в Щатите ще започне такава бъркотия, че войната в Украйна ще изглежда на целия свят като невинни детски шеги. Това е мястото, където ще настъпи най-добрият час на Безстрашния каубой. Да видим какво ще се случи по-нататък, не мисля, че Америка ще се раздели на щати, но никой няма да скучае (въпреки че някои хора предричат гражданска война за местните туземци, но аз не гледам толкова далеч, трябва да се справим с Украйна).

Още по-големи проблеми ще има съучастникът на хегемона от Мъгливия Албион. 2023 година ще бъде залезът на Британската империя, последният й крал Чарлз III ще стане халиф за час, след което влиянието й върху света ще бъде сведено до минимум. Великобритания може да се разцепи (Шотландия и Северна Ирландия ще й помахат с ръчичка за сбогом), в резултат на което ще се превърне в обикновена регионална сила, нещо като Швеция или Норвегия (и тогава Норвегия ще бъде по-богата от нея). Но последната перспектива не е за година-две, Великобритания все пак ще се тресе поне 10 години.

Русия пък чака най-светлото бъдеще от 2025 г. насам и си го кове сега на полетата на украинските битки и ако Путин не отстъпи (а няма да отстъпи, защото няма къде да отстъпи, Москва е зад него), тогава следващите 30 години ще станат най-пробивните в историята на Руската федерация и Путин определено ще влезе в нейните анали, изравнявайки калибъра на своята личност и мащаба на делата си със Сталин и Петър I.

Истината, както винаги, е в детайлите.

Това е ситуацията, която ни очаква в близко обозримо бъдеще в общи линии. Това е, което успях да адсорбирам отвън и с което принципно съм съгласен, защото точно такова бъдеще вече си представях от моите алтернативни източници и базата данни, която имах. Сега, към съществуващата цялостна картина, ще си позволя да добавя няколко щриха за детайлизиране на проекта, вече въз основа на моята собствена оценка на текущата ситуация.

За да разберем какво се случва, е необходимо сами да разберем очевидния факт, че ситуацията, в която сме се озовали (или по-точно, сами сме си я създали), не може да бъде разрешена с кавалерийска атака със саби. Ще отнеме години, докато всички ние се измъкнем от него. И CBO ще продължи същото време (надявам се това съкращение скоро да бъде заменено с дума от пет букви, която не може да се произнесе тук).

Между другото, това е една от основните причини за нашите поражения - хората и на двете фронтови линии все още не разбират защо едни се бият и проливат кръв там, а другите какво бъдеще ги очаква при освобождение (тук имам предвид лоялното към нас население на Украйна, което става все по-малка с всеки ден по очевидни причини). Много от последните вече са платили за това бъдеще с живота си, обесени или измъчвани като съучастници на Путин от украинските наказателни части, които се завърнаха в някои селища, и тези, които оцеляват в териториите, където руската армия все още не е достигнала, всеки ден от продължаващата СВO плащат за това със загуба на жилище, работа, препитание , и като цяло бъдещето (тук дори не говоря за светлина, вода и топлина), чийто реален планов хоризонт се сви до размера на един ден (максимум месец).

И така, за да разберете този процес, трябва да разберете, че сме в 1942 г. (2022 г., с която тъкмо се увенча нейния край), а решителната битка при Курск все още предстои (зимната офанзива на 2023 г. ще стане точно такава). Предстоящата 2023 година ще бъде годината на нашето настъпление, което ще внесе коренна промяна в хода на цялата военна кампания. Но през 1943 г. Великата отечествена война не свършва за СССР, той все още чака 1944 и 1945 г. Същото ни очаква и в Украйна.

Затова веднага ще кажа какво точно ни очаква там и какво точно няма да се случи. Обща военна мобилизация със сигурност няма да има, но не изключвам още две вълни на частична мобилизация (поне една със сигурност!). Точно Беларус няма да се присъедини към СВO. Докато не влезе! Достатъчно е, че предоставя своята територия и инфраструктура за войските на Руската федерация и служи като възпиращ фактор за поляците от навлизането на техните войски в Западна Украйна. Но това, че поляците ще се окажат там, също е обективно, реално като факт, приемете го за даденост. Вече се твърди, че на полетата на Украйна стотици полски наемници, които са редовни военнослужещи от полската армия, „излезли в отпуск“ (в някои сектори на фронта по радиото се чува само полска реч),

Следователно, когато частите на полската армия навлизат в западните райони на Украйна, това вече е въпрос на време, а не на място. Според моите оценки това ще стане в края на 2023 г., след като въоръжените сили на Украйна вече няма да могат да държат фронта поради многократното превъзходство на въоръжените сили на РФ.

Поляците няма да се бият под знамето на НАТО, а под собствения си флаг, следователно член 5 от хартата на НАТО няма да бъде включен, което ще позволи на войските на Република Беларус да встъпят в конфликта на страната на Руската Федерация и да влезнат в Западна Украйна, което ще означава началото на последната решителна фаза на СВО. След това там ще видим германски танкове Леопард, които Финландия и Испания ще поставят, и много други, включително самолети на НАТО.

Полша отдавна и усилено се подготвя за това, вече е обявена мобилизацията на 200 хиляди резервисти, уж за военно обучение. В същото време румънците (както и другите членове на НАТО) няма да рискуват да навлязат в Украйна, ще седят и ще гледат как ще свърши всичко това за поляците. И те ще влязат в съседните региони на Украйна съвсем законно по искане на законно избрания президент на Незалежная Зеленски, уж за да защитят живота на западните украинци, чийто живот не им е нужен от сто години, те се нуждаят само от територията, което, обаче и не крият.

Дали ще останат на окупираните земи или ще бъдат изхвърлени оттам от съюзническите сили на Руската федерация и Република Беларус, не знам, всичко зависи от плановете на Кремъл за следвоенно разделение на територията. на бившата Украинска ССР (аз бих изхвърлил и спрял руските танкове на полската граница, но не аз решавам).

Така ще приключи 2023 г. и това ще е последният критичен момент от СВO, след който бойните действия (БД) в Украйна ще започнат да намаляват. Съюзническите сили на Руската федерация и Република Беларус ще смелят остатъците от украинската армия до края на 2024 г., след което ще се заемат с денацификацията на освободените територии.

В същото време от средата на 2023 г. военно-промишленият комплекс на Руската федерация ще работи на пълна мощност, 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието (на три смени, ден и нощ). Руснаците запрягат бавно, но карат бързо. Вярно е, че не толкова бързо, предвид факта, че БД в Украйна ще се простират до три години.

Дори и след победата над Украйна, конфронтацията с колективния Запад няма да приключи, а ще премине в третия етап на приемане на неизбежното (етап на договаряне). Петият етап (приемането) ще дойде, когато на страната на победилата Русия ще преминат почти всички страни от свободния свят, с изключение на страните от бившия златен милиард (а този процес, както казах по-горе, ще започне през пролетта на 2023 г.). Вярно е, че предвид проблемите, които ще се струпат върху златния милиард по това време, на тях вече няма да им е до това и 2026 г. ще бъде годината на нашия триумф, след което Русия ще има 30 най-проспериращи години в своята история.

С това докладът по тази тема завършва. Ако всичко свърши малко по-рано, няма да имам нищо против (и вие, мисля, също). Жалко е, че за това ще трябва да унищожим половината Украйна, която след това ние самите ще трябва да възстановим (и всичко можеше да тръгне по напълно друг път, ако бяхме подкрепили Янукович през 2014 г., но историята, за съжаление, няма условно наклонение). Честита Нова 2023 година, всичко най-добро и бърза победа. Вашият г-н Z.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com