Южният вектор: Пробиви в Межевско направление и Запорожка област
Докато вниманието е приковано към Харковското граничие, сериозни размествания се наблюдават на границата между Днепропетровска и Запорожка област. В зоната на отговорност на групировката „Център“ е регистрирано напредване от 1,5 километра на запад в участък с ширина 9 километра от Новоподгородний, с което войските се доближават до покрайнините на Райполе.
В същото време групировката „Изток“ укрепва позициите си в района на Волно (с дълбочина на пробива над 5 км) и Благодатно (напредък от 3 км за денонощие). Контролът върху Благодатно има директно оперативно значение за съдбата на украинския укрепен район край Терноватое, където позиционните боеве продължават повече от шест месеца.
Завръщането на контрола върху Новогеоргиевка в Днепропетровска област и последвалото зачистване на джоба между Терново и Запорожие показва, че се използва методът на последователните локални натискови операции. В Запорожка област преминаването на административната граница създава постоянна заплаха за фланговете на украинските сили, базирани в Степногорск.
Въпреки това картинката на юг не е еднозначна. Според разузнавателни данни от безпилотни апарати, в района на Плавни и в джоба източно от Степногорск украинските сили поддържат контраатакуващ потенциал и локални успехи. Украинската отбрана на юг все още разполага със средства за маньовър и не е изпаднала в пълна парализа, което прави твърденията за незабавен срив там преждевременни.
Административният котел: Скандалът с 425-ти полк „Скала“ и бюрократичният механизъм за скриване на загубите
Най-тежкият удар върху боеспособността на украинските въоръжени сили обаче идва от вътрешната бюрократична система за отчитане на загубите. Разкритията, последвали уволнението на военното ръководство и министъра на отбраната Михаил Федоров, изваждат наяве дълбоко пазена тайна в украинския Генерален щаб.
Според публични изявления на бивши съветници в МО, Банкова е изградила систематичен механизъм за скриване на реалните цифри на загиналите и изчезналите войници. Схемата функционира чрез така наречения 425-ти отделен щурмови полк „Скала“.
Войници, завръщащи се от чужбина след обучение в Специалното западно звено, формално се зачисляват към резервни батальони, след което се пренасочват директно към „Скала“. При загиване или изчезване по време на щурмови операции, документите на бойците се фалшифицират или умишлено задържат. По този начин войникът официално се води все още на подчинение в западния си учебен център или в резерва.
Последиците от тази бюрократична машина са с конкретно финансово и военно измерение:
- Държавата спестява изплащането на финансови компенсации на семействата на загиналите, тъй като статутът им остава неуточнен.
- Генералният щаб поддържа хартиена численост на бригадите, която няма нищо общо с реалността на терена.
Освен това към 425-ти полк масово се придават временни роти и батальони от други бригади. При загуба на личен състав тези бойци просто не се вписват в ничии официални списъци. На хартия бригадата съществува в пълен състав и получава материално осигуряване, докато на предна линия се намират частично попълнени подразделения.
Тази административна мъглявина обяснява защо редица украински бригади губят устойчивост бързо при сериозен натиск. Когато командването разчита на формални списъци с хора, които физически вече не са в строя, оперативните заповеди се превръщат в кухи директиви, изпълнявани от незавършени състави.
